105 сезон: Минало несвършено

 

Влезете ли на тази постановка ще попаднете в друга реалност. Скритата под тази, в която живеем сетивно. Тази, която чувстваме, която ни осмисля. Подсъзнателната, мила и лична. Носталгично, с усмивка, с две прекрасни актриси ще стане видимо онова, което в повечето случаи само чувстваме...и ни води.

  Билети онлайн от тук 

20 септември, 19 часа
Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен

105 сезон: Кратка пиеса за любов, 2септември

"Тя се изсмя.

И сякаш порасна.

Допреди миг беше дете. Така ми изглеждаше. Едва преминала пълнолетие. И думите й бяха отнесени. Самата наивност в дъждовна нощ.

Чела беше, много. Вярваше в книгите. Може би пишеше? Знам ли, така и не разбрах.

Нищо не помня от думите й.

Чувах ли ги изобщо? Красиви бяха. Но не се вписваха в реалността.

Когато се изсмя обаче...

Това беше смях на жена. Достатъчно зряла жена..."

Из "Кратка пиеса за любов"

28.09. 19 ч. Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен

Касата отваря утре, а билети онлайн може да си купите от тук

Насилникът винаги създава чувство за вина

    

    Насилникът винаги създава чувство за вина. По това ще го познаете. 

Мълчах, мълчах, исках да го прочета, да го чуя.

Защото е азбучна истина, защото трябваше да се започне от него и да се добавя всеки следващ ред, ако изобщо се търсеше решение.

Всичко започва от точка А:

Чувството за вина. Насилникът (в това число перманентния битов насилник), създава и поддържа чувство за вина. Жертвата може да не е докосната, тя трябва да се чувства виновна, за това, което й се случва, за това, което тя го кара да прави с нея.

Това е общото при всички насилници и е особено подчертано в битовите.

Желанието и развитото умение да създават чувство за вина.

Не ТАТУИРАНИЯ ПАТРИОТИЗЪМ.

Тристишието (да го наречем "тристишие") за татуирания патриотизъм е всъщност пример за създаване на чувство за вина.

Сигурно са с десетки пъти повече момчетата с патриотични татуировки, особено в провинцията, които се трепят от работа за да гледат болни родители със забавени пенсии; по 8 часа наливащи бетон и по още 4 мъкнещи каси с хляб за да свържат двата края, да изпълнян и синовен, а и семеен дълг, защото и те си имат деца.

За тях няма времеубежища; животът е истина, с която се борят, има само настояще.

И тези момчета, трябва да се чувстват виновни, че имат някакъв идеал, а този идеал е афиширан като насилие от "загриженото общество".

Почувствах се и аз виновен, заради фланелката, на която съм на профилната си снимка (имам и две Русия, много ги обичам).

Много пъти прочетох тезата, че всички осмиващи 60-те дни "интимна връзка" са за насилието на жените; всички, които са срещу Истанбулската конвенция са за насилието над жените.

Дори невинни шеги из социалните мрежи и блоговете се превръщаха в повод на злобен хейт от страна на "защитници".

За всички тези "защитници" мога да кажа, че прибягват до основната манипулация на битовия насилник: СЪЗДАВАНЕТО НА ЧУВСТВО ЗА ВИНА.

Изпита ли веднъж вината жертвата, особено в случаите когато няма вина, тогава насилникът може да прави всичко каквото си иска с нея.

Това е точка "А".

Заглавието на новия ми сборник разкази ще е нестандартно.

Разказите са стари, писани през годините; част от тях ще засягат темата за битовото насилие, други за социалните несправедливости, за бунтът на личността; общото всички е, че ще са в

ПЪРВО ЛИЦЕ, ЖЕНСКИ РОД

Една героиня ще говори от свое име. "Аз" ще е жена.

Разказите са мои. Мъж съм. При това хетеросексуален, но през всичките тези години, за да напише тези разкази съм си позволявал да пиша "Аз" от женско име.

54 разказа, на колкото години ще бъда, когато вече е излязла книгата, а това е много, показва времето, в което съм си позволил да ЗАБРАВЯ СЕБЕ СИ и да позволя на ЕМПАТИЯТА В МЕН да пише.

Напук на патриотичната фланелка и субкултурния стереотип, че патриотите сме насилници: писал съм толкова, толкова много в първо лице, женски род. Без кампании, без Истанбулски конвенции, без някой да ме учи какво изживява жената и че има нужда от моята съпричастност.

Колебая се между три заглавия:

ПЪРВО ЛИЦЕ, ЖЕНСКИ РОД

В ПЪРВО ЛИЦЕ, ЖЕНСКИ РОД

или

БЪЛГАРИЯ - В ПЪРВО ЛИЦЕ, ЖЕНСКИ РОД

Защото България е една алегорична жена у която НАСИЛНИЦИТЕ искат да създадат чувство за вина, заради българщината й.

Харесване

Коментар

Споделяне

Няма как да обясня на някои неща на нещастника

 Да си помисля какво изживях днес, какво ме прави човек, а и щастлив от това, което съм?

Толкова щастлив, че не се налага да крия лицето си в интернет под маската на супергерой (примерно), както някои емоционално незрели политически коментатори...

Без да съм толкова инфантилен, сутринта бях...дете. 

Едно е да си инфантилен, друго е да си дете, въпреки своите петдесет и три години. Повярвайте ми. Различно е. 

Ето ме в "Стаята на приказките", автор на пиесата, която разсмя около 60 деца. И мен, заедно с тях. 

Да споделиш смеха си с деца. Няма по-ценно от това. Да споделите фантазии - по-голямо щастие няма. 

Тук съм с красивата организаторка на читалище "Съгласие", където се играят пиесите ми и героят ми: симпатичния чакал Любо. 

Прибрах се за кратко вкъщи, че да се освежа и да отида на тренировки. 

Лека загрявка за трапец в любимата ми зала. 

Понамокри ме дъжда, докато се връщах от читалището вкъщи, но си обичам колелото. Два часа в залата, 15 минути в църквата за да си кажа "Отче Наш" (3 пъти), "Богородице Дево" (3 пъти) и "Символът на вярата", а после да се помоля за мои дребни неща и някои не чак толкова дребни. Като това България да не бъде намесена във война. 

Едно от най-големите удоволствие за тялото са тренировките, почти колкото любовна игра. Казах "любовна игра" на секс, не мога да обясня разликата на човек, който не я прави сам. Не мога да обясня и колко са приятни тренировките на нетрениращ човек.

Но каквото са тренировките за тялото, това е молитвата в храм за душата. Но не мога да го обясня на безбожник. 

Някои неща човек трябва да изпита сам, за да разбере, когато пишеш за щастие. 

След малко тръгвам отново на работа.

Сутринта бях в читалище "Съгласие", където съм драматург.

След малко ще съм отново на театър, но в Драматично-куклен театър "Иван Радоев", където съм организатор. В случая ще бъда и разпоредител. 

Няма как да обясня и това как да си събота на работа може да бъде много, много ЗАБАВНО. 

Изобщо, няма как да обясня много неща на мразещия нещастник под интернет маската. 

Един мъж и една жена (отново на 19 май)

 Това не е историята на един мъж и една жена. Това е историята на милиони като него и милиони като нея. Тя е и историята на повечето от нас. Понякога не осъзнаваме, че грабим чувства.

По невероятен начин е предадено. Довежда до сълзи, а на моменти усмихва.
С неотразимите Георги Ангелов и Мариета Калъпова.

Ограничават ми профила, понеже изразявам нежелание да бъда мобилизиран

Петото или шестото ми наказание (само за последните месеци) във фейсбук.
Само, че този път е особено тъпо. 

Не съм се карал с никого. 
Дори не съм влизал в спор. 
Пуснах си тема, която развълнува много хора. 

Повечето дори не разбраха, в началото, че съм анти-мобилизационно настроен. И получих доста ругатни от хора, които мислеха точно като мен. 

Въпросът ми беше: "Какво ще направите, ако получите повиквателна за мобилизация?"

И след близо седмица дадох своя отговор. 100% искрен. 
Както ще направя!

И чудя се: ЗА ЧИЙ МЕ ОГРАНИЧИХТЕ?

Това, което съм писал си остава! 

Научна фантастика и гей пропаганда

Станало е пред очите ни; без да забележим или най-малко да му обърнем сериозно внимание, но положението е ужасно, а последиците могат да бъдат апокалиптични. 

Подрастващите в настоящия момент се препрограмират.

Скоро момичетата няма да знаят, че е възможно да имаш приятелка без с нея да поддържаш сексуални взаимоотношения.

Скоро момчетата няма да знаят, че "приятел" не означава любовник.

И за да не бъда обвинен в параноичност или конспиративен теоретизъм, оттук - надолу ще изброявам факти. 

Става въпрос за научно-фантастични сериали произведени в последните пет-шест години. 

Започвам от най-добрият. Филм с наистина високи качества, разглеждащ сериозни проблеми на човечеството и бъдещето му. 

"The Expanse". Действието се развива в XXIV век: Повечето от живеещите на Земя, мизерстваме оставени само на Базов доход. Луна е населена и е като предградие за тузове. Марс е тераформиран, условията за живот са тежки. Но най-тежки са на астероидите, където също живеят хора и буквално се борят за въздуха си. 

Земя поддържа имперска политика и потиска сателитите си. На астероидите се създава бунтовна организация, която в един момент оглавява храбрата Камина. Много сполучлив образ. Докато пиратства открива слабостта си към своя приятелка. Следва дискретна любовна сцена с много страст. 

"For All Mankind". Не се е получил кой знае колко добре, макар зарядът му да е голям. Нещо като алтернативна история на последните десетилетия е, по-специално: историята на космическите полети. На Луната първи стъпват руснаците; за Марс надпреварата е луда, като протича буквално като рали - три космически кораба се борят за честта. Този на NASA, на Съветски съюз и на частна компания, която напомня едновременно компанията на Мъск и Безос, но туза е афроамериканец. Една от астронавтките става президент на Съединените щати. Тя има хомосексуални връзки, крие ги, но в един момент пред целия свят гордо заявява своята сексуалност. 

"Стар Трек: Дискавъри" - най-слабият филм от всички "Стар Трек", с изключение на трети сезон, който започна толкова силно, всичко друго е далеч под класата на франчайза. В този филм хомосексуалните връзки са повече отколкото хетеросексуалните, но основна е тази между лейтенант Стамътс и доктор Хълбър. Обърнато е повече внимание на взаимоотношенията им, отколкото на рухването на цели светове и галактически общности. 

"Стар Трек: Пикард" - този вече не е дато "Дискавъри", сериозен филм, пълен с размисли, с приключения и връзки с останалите "трекове". Краят на първи сезон завърши с едно дълго задържане на ръцете между сексалилните Рафи и Аника (7 от 9) - световен секссимвол още от "Стар Трек: Вояджър". Във втори сезон вече връзката им е в разгара си. 

"Междугалактически" - английски телевизионен сериал в най-добрите традиции на симпатичната космическа хулиганщина. Нещо като съвременен "Седморката на Блейк", но екипажа е предимно жени. Не беше пропусната обаче страстта между Аш Харпър и Вероника Флорес. 

"Снежен снаряд" сериал по филм, който от своя страна е по графичен роман. Земята е в ледове. Зъл гений иноватор е създал влак с вечен двигател, в който са последните оцелели на планетата. Контрольорката, която в този влак е и орган на реда, още от началото си има любовница, която я предава, но по-силна е връзката с държащата вагона за развлечение. Двете се мразят, преследват и лудо обичат. 

"Орвил" можеше и да се прескочи, защото беше хумор, защото в известна степен дори се надсмиваше на трансджендърското общуване, но твърде експонира върху връзката на двама космически индивида от еднополова планета. Пък и за пръв път (да се ядосвам или да се хиля на простотията) успяха да наебат капитана. Главният герой. Във втори сезон. Пак някакъв извънземен, който отделяше толкова силни феромони като се разгони, че всичко около него се разгонваше. 

Не очаквах гей пропагандата да навлезе и в "Междузвездни войни" - уви! В най-хубавият до този момент сериал на франчайза "Анодор" пак без никакав смисъл, в никакъв момент между две от бунтовничките протече разговор, в който се разбра, че са във връзка. 

Спирам дотук! Все ще имам пропуски. Ценител на фантастиката съм. Гледал съм тези филми точно като ценител, за да ми бъде натикана гей пропагандата. Но докато аз съм зрял човек, основната част на този жанр са по принцип най-будните от подрастващите.