Ще пиша за рисковете от чипиране и това, че човечеството никога не е било толкова близко до самоунищожението си, колкото сега.
Налага се да започна с уговорката: фен съм на технологиите, дори на моменти – маниакален.
Да ги отрека и демонизирам, означава да отрека и демонизирам човешкия гений: от зараждането на цивилизациите до сега.
Опитвам се да си представя мой двойник, в една алтернативна вселена с една алтернативна Земя, на която няма технологично развитие и разбира се – цивилизации. Сега се е свил в короната на едно дърво, от топлите капки кожата му е настръхнала, взира се замечтано на някъде и ако за миг може да зърне моят свят, преди да полудее, би бил най-щастливия човек на планетата. Нищо, че живее в съгласие с природата и няма нещастието да познава съвременния масов идиотизъм и менталния геноцид, извършван чрез националните медии над опитващите се да бъдат мислещи.
Няма човек, който повече от мен да се е хвалил с трите си стента. Голяма гордост ми е, че живея благодарение на джаджите си в сърцето. Детинщина, но не съвсем. Харесва ми да съм жив. Това е.
Фен съм на технологиите, дори на трансхуманизма.
Как го съчетавам с християнството ли?
Не особено трудно.
Защото, ако едното отхвърля другото, трябваше да се отрека и от операциите на апендикс и всичките богати жизнени пътища, направили света по-добър и живота ми по-честит, ако не бяха спасени още в ранното си детство, благодарение на такива операции.
Надявам се някой ден да можем да живеем под вода; да живеем по нетераформирани планети и астероиди; вместо жизнено важна операция - да гълтаме едно хапче и да сме спасени; вместо да си търсим седем минути два еднакви чорапа сутрин – да гълтаме едно хапче и да сме обути (тогава ще забравяме къде сме дянали хапчето, няма угодия).
Макар да вярвам в безсмъртието на душата, копнея и за безсмъртие (поне на паметта) тук в този откачен, шибан, дистопичен свят.
На какво да разчитам? На това, което се вижда. Развитието. „Всяко човешко дело се стреми към нещо добро.” (Анаксагор).
А всички човешки дела?
Не би трябвало да е към нещо зло.
Рано или късно някаква технологична връзка между всички ни ще има...
...НО ДАНО...
Да не е преждевременно и насилствено...
Както се очертава.
Защо!
Два месеца експеримент ни бяха достатъчни да разберем.
Защото не сме дорасли! За това.
Едни хора си внушиха, че имат право да мислят за (и вместо) всички останали, а всички останали трябва безропотно да изпълняват. И не само да изпълняват, а да повтарят като ехо. Като развалена плоча. Безумни рефрени.
Но не това е най-страшното. Тоталитаризмът не се е променил. Използва си стари похвати, разбира се – технически подобрени в съвременните средства за пропаганда.
Имаме бонус, че това вече се е разигравало и малко или много го познаваме.
По-страшното е, че сложим ли чиповете трябва да сме наясно, че от този момент на сетне, НЯМА ДА СМЕ ВЕЧЕ ЧОВЕЦИ.
Нещо друго ще сме.
По-лошо или по-добро, но друго. Вече ще сме едно.
„Аз” ще е все по-условно, след време може и да изчезне.
Езикът много ще се промени, най-вероятно – след време ще започне да отмира.
Защо ли?
Защото ще има все по-малка нужда от него.
Ще станем емпатични. Чрез електронните импулси ще разменяме емоции, по-дълбоки чувства.
Езикът ще е необходим до момента, в който се научим да мислим без думи.
Защо изобщо мислим в думи? За да обменяме мислите.
И след като джаджите го правят по-добре отколкото думите ни...
Не, няма да стане бързо. Няма за един ден да изчезне поезията. Нито трудовете на Кант, Захари Карабашлиев или Азис, че дори на някакви си мадригали като Джордж Оруел, Олдъс Хъксли или Рей Бредбъри.
Самите думи ще еволюират в усещане, по-дълбоко, по-изчистено. Може да останат нещо като мелодия, като музикален фон, а цялото художествено творчество ще бъде „преведено на този нов език”
Вероятно всички ще мислим заедно, ще чувстваме заедно.
Всъщност вече „човечеството” ще е ЕДНО СЪЩЕСТВО.
Би било рай, но не и човечество.
Каквото и да е не би било изградено от човеци, а от човекоподобни (в началото) клетки.
Нещо като кошер, но изградено на технологичен принцип това би било технологичен кошер.
По-кратко: огромен трансхуманен робот.
Имаме ли готовност да се превърнем в такъв?
Е, чипирането ще ни превърне.
Първо: местонахождението, то и сега не е трудно да бъде локализиран всеки от нас, но тогава – нЕма мърдане.
После: температура, кръвно налягане, процент мазнини, холестерол...хормонален баланс.
Преди да си разбрала или да си разбрал ще е ясно на когото трябва, че си готов или готова за чифтосване.
Ако гените ти стават, ако ли не, няма и да разбереш как си избрал точно онези лекарства, точно онези храни, точно онзи начин на живот, който те е отказал да си мислиш за потомство.
И тъй като живеем в пренаселен свят, по-вероятно е да попаднеш в тази категория.
Но ако все пак си от избраните: полът на бебето ще е определен още в утробата ти (утробата на партньорката ти) в зависимост какво е по-необходимо за човечеството да се роди.
Всичко това е лесно осъществимо.
Бариерата, която ни дели от него е етична.
И дори аз, който иначе съм привърженик на трансхуманизма, намирам, че засега тази бариера трябва да остане.
Защото е рано, не сме емоционално развити за такъв свят.
Налагането му е едно глобално изнасилване! На непълнолетно общество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар