Безсрамници

Колаж: Стефан Кръстев

От шега на шега...

Това трябваше да е шега, наистина трябваше, но изглежда имаше нещо във въздуха, навярно изпуснато от военна лаборатория и в малка концентрация, но достатъчна да направи двама луди млади още по-луди, тъй че да предизвикат скандала.

В слабините

Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителна и далечна цел.

Този с когото живееш

Колаж: Илиана Цировска

-Устни....

прилуни, край призрачен....

настръхнало по утрото....

Татуирани криле

                                                 Колаж: Elfi Elfida, линк от блога й

Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех потисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена. Често изпущаше иглата, падаше обезсилен, блед като платно. От устата му капеше пяна, очите му обърнати. Мислех, че ще умре.

Просто сън

Тялото ми се свиваше в себе си, сгърчваше се като небе в сиви облаци, като юмруче. Буден бях и спях. Витаех и бях вътре и вън от себе си, съзнавах, но междината между две реалности.
Бях тринадесет годишен и много не говорих, обичам да потъвам в словесното, нещо търсех на дъното му, а дъно нямаше. Някъде в гърдите ми беше спасителната думичка която, ако намерих щях да изрека всичко, но не я откривах. Чувствах я, а тя притискаше всички останали.

Графика на най-красивата и суетна жена

Почувства се по-гола от когато и да е било. Пронизана до мозъка на костите си от зрение, снимана в банята и изложена пред цял свят, по-гола и от младите си кошмари в които се опомняше разсъблечена на центъра на полиса, в гъмжището, по-гола и от първата нощ в която свали дрехите си за да се отдаде на ласка. Много се свенеше, знаеше, че е красива, че е най-красивата, че е звезда на празника, а ще бъде и в живота, и все пак се боеше погледа му да не я повреди с критичност, да не я сравни с еталон спрямо който не би изглеждала съвършена, да не открие дефект за който тя не знае,

Козметична операция

Животът беше богат, имаше далеч повече цветове, отколкото съм очаквала, имаше и…как да го кажа…маеж, скорост за която не съм предполагала, а тя не размазваше зрителното както се случва при високите скорости. Имаше я да подчертае формите и цветовете и въздуха беше вкусен, много вкусен и много по-лек. И като се погледнех в огледалото, о да, бях красива. Нищо не беше