Този с когото живееш

Колаж: Илиана Цировска

-Устни....

прилуни, край призрачен....

настръхнало по утрото....

-Ама и ти си един философ -засмя му се- Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.

-Крачка...

възможности цъфтят

по алената длан...

-Не мога да не се съглася, но ми се струва, че тази сутрин си тъжен и дъхът ти такъв. Аромат на повехналото носи. Не се смееш, а вчера направо си мислих, че ми се подиграваш. Много весело ти беше...

-Дражета цветчета

поглъщат очите....

-Понякога си мисля, че имаш разум. Всички казват, че си луд...

-Клюкарка....тръстика....потръпва....мравуняк...бедра...стича...лепка...стича...

-О, престани. Объркваш ме.

Поруменя леко.

Побъркала съм се. С кого говоря? Но защо понякога звучи толкова разбираемо. Вдигна пак очи към избродираното с думички перде. Вятърът го запретна и в гънките прочете:

-Устни...

прилуни, край призрачен...

настръхнало по утрото...

Но това не е възможно. Вятърът никога не огъва пердето два пъти по един и същ начин. Никога думите не са едни и същи. Въобразявам си. Не, сега го прочетох за пръв път.

-Крачка...

възможности цъфтят...

по алената длан...

Не, луда съм. Луда съм за връзване. Халюцинирам. Това е само едно перде и вятър. Няма разум. Случайна подредба на красиви думи.

Как и хрумна да избродира прозрачното перде със златисти думички не помнеше, но си прекарваше чудесно. Губеше престава къде е, понякога забравяше, че е нейното перде. Струваше й се, че един непознат и чете стиховете си и дори страниците шептят. Опомняше се после с горчива усмивка, припомняше си, че пердето е просто перде, а вятъра не разбира от поезия и само си вее. Сега й се струваше, че полудява, защото той се повтаряше.

В този момент в стаята влезе мъжа й. Беше гневен. Изруга. Напомни и нещо което трябваше да е свършила.

-По цял ден стоиш пред този прозорец! - кресна, с един замах скъса пердето и го изхвърли през прозореца.

За миг вятърът го подхвана. То се превърна в призрак, а после безсилно пляскайки с крила изчезна от погледа й.

Преглътна сълзите. Пердето го нямаше. През прозореца се виждаше живота. Такъв какъвто е.




любовна и еротична психо - драма