Бели петна

Колаж: BG Север

Беше утре сутрин, а не днес следобед.

Скъсали се бяха механизмите. На реалното или на разума ми. Не разбирах. Търсих обяснение. Опитвах се да си спомня. Преследваха ме страховити мисли.

Обливаха ме студени и горещи вълни. Малки кръвоносни съдове пулсираха и замрежваха зрението ми. Вътрешностите ми се преобръщаха.

Губеха ми се часове. Много часове. Сякаш прескочих във времето. 

В белите петна в паметта ми се хилеха чудовища, едно от друго по-ужасяващи. Погледнах към леглото. Завивката беше свита на топка. Отметнах я боязливо и въздъхнах. Нямаше никой.

Уродливо утро

Имах си едно криво огледало и пред него разпущах, вечер. 
В него бях с пъпешова глава и приличах на абсолютен идиот. Наказан от природата урод. Невинно Боже създание което носи проклятието заради стар грях в родословието си. Опитно зайче на зъл гении. Или от онези жалки създания, разсмивали някога простолюдието, за които пише Виктор Юго, в „Човекът който плаче”. Изродът от „Рожденият ден на инфантата” на Оскар Уайлд. Така си представях и Терсит от „Илиадата”. Моята зловеща и смехотворна карикатура. Всичко онова което можех и да бъда, а имах явно превъзходство над него. Нещастният ми „Аз”. Подтиснатото „Его”. Кошмара ми и забавата. Затворникът на моето огледало. Подтиснатият и опозореният мой двойник. Този който иска да вика за помощ, но не може. Защото има глас единствено чрез мен, а аз нямам необходимостта от крясъка му. 

Прекрасна

Познавам около тридесет акценти на тишината,
съставям й речника от тридесет и осем години,
и триста и седемдесет хиляди страници
изпълних с нея,
преди да науча
толкова добре езика й,
че на него да напиша първият си стих,

след който да изрека:
"Прекрасна си!"

и тези думи
да означават
себе си.

Любовна и еротична лирика

Експериментална лирика

Колонката в Буквите/избрани/: За Кафка, магарето и знака

Не бях голям. Мислех си, че съм открил четивото на възрастния и то е криминалната литература. Изчетох всичко, което можеше да се впише в жанр криминален на Едгар Алън По и Артър Конън Доил, всичко преведено на Агата Кристи, Джон Диксън Кар, Морис Льоблан. Намерих стари брошури на почти непреиздавания по времето на развития социализъм, ултра популярен по света Едгар Уолес. Постепенно преминах на Жорж Сименон, Реймънд Чандлър и на един дъх глътнах трите преведени тогава книги на Джеймз Хадли Чейс. Мислех си, че това ще остане единственото че иво до края на живота ми, просто бях вманиачен по него, търсих даже и под камък. Сам си измислях сюжети и хубаво, че не се опитах да приложа някой и извън литературата - въртеше ми се в главата. И нямаше да бъда първото дете с въображение, изпатило си от собствените си фантазии.
Не може да се отрече - живеех си в интересен свят, но когато много ми липсваше нова книга, беше наистина потискащо.

Помня една дълга лятна ваканция в селото на баща ми. Училищната библиотека беше единствена, но сега - затворена, а и едва ли щях да намеря в нея нещо непрочетено...

Целият материал

Разкази за човек и изкуство

Дая (разказ за красотата на отчаяното търсене)
Бичът и розата

• Бащино сърце
• Несподелени скали (в памет на Росица Христова)

Маймунката

колаж: cеfules

Купих странното същество от изпаднал в незавидно положение художник. Разпродаваше имуществото си на десетократно по-ниска цена от себестойността му и пак правеше отстъпки. Изглеждаше напълно откачен, но от маймунката си не желаеше да се раздели. Кълнеше се, че не е намерен друг екземпляр от вида и че е уникална, че му е скъп подарък от изчезнал сред джунглите негов приятел…

-Тя…Погледни я. Тя прилича на мен. Виж как държи четката.

Маймуната цапаше нещо по платното. Като погледнах другите му картини прецених, че не рисува по-зле от него и наистина с нещо много му приличаше.

Тръгна си

                                           Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

-…просто ей тъй, писна ми!-побесняла беше красива, като зверче-Объркан си. Проблемен си. Мамка му, не знам с какво, но го виждам. Не ме разбирай, аз знам, но ти не искам да знаеш. Млъквам и си чезна. Омитам се. Нищо не си сторил, да адски добър си. И тъй логичен, че губя всяко чувство за логика…

Замери незавършената си картина с домата който кой знае как се беше озовал в ръцете й и от близо четвърт час очаквах да смачка. Маслената гора сякаш избухна и оживя за миг, а после чувството изчезна и остана само една осквернена картина.