Опасно е при сърдечно заболяване, някога, когато инфарктите все още са представлявали риск за човешкия живот, претърпелият го не е трябвало повече да тренира; не и силови тренировки или поне така в повечето случаи са го съветвали. Но той огледа критично положението си от всички страни.
Имаше скафандър – той можеше да го предпази от високите температури, но пък тежеше. Освен това беше стара разработка и разполагаше само с въздуха в бутилките на гърба, а той не беше неизчерпаем – щеше да свърши, ако реши да иде по-далеч.
Най-добрият начин беше да подобри физическите си качества. В кораба има десетки тренажори, пространството в совалката не е достатъчно за тях. Сега му липсваха.
Започна с лицеви опори: равни, по-ниско краката от раменете, по-високо краката от раменете.
Клекове с широк и тесен разкрач.
Тилни легове.
При първите около тридесет тренировки все минаваше през един момент, в който му се струваше, че този път е прекалил, че вече няма кой да го спаси.
Задушаваше се, очите му се нацепваха от жилки; оглушаваше и ослепяваше, макар и само за миг, и когато превъзмогваше състоянието си и върнеше зрение, я виждаше пред очите си: по-прекрасна от всякога, нея – Непознатата, сега напълно сляла образа си с този на Етя.
Из „Дългият изгрев на Непознатата“, разказ от „Сътворена от сърце“
Очаквайте скоро премиерата.
#СътворенаОтСърце#КраятНаСедмиСезон#ПохитителиНаХерувими#БългарскаФантастика #ДългиятИзгревНаНепознатата#АзСъмМаяк#НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria
Когато си почти автобиографичен, колкото и научнофантастичен и романтичен да е сюжета.
Аз ли приличам на Скорило или Скорило на мен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар