Маските (7)

7.

За Витус, Кристин беше жена.

От първата им среща. Не успя да приеме, че е Същество, че е от Третия пол.

Стана случайно, никой от двамата не търсеше близост. Кристин трябваше да му е само настойник.

Допряха се в асансьора, кабината беше тясна.

Кристин изхълца, засмя се късо, погледна го косо.

Имаше черни очи, а в тях пламък.

Пламъкът надменен, но зад него въпросителна и плахо чувство.

Стори му се, че вижда устните й под маската. Тънки и широки устни сега изписали изненада.

Топла вълна го обля, почувства, че облива и него.

Глупаво беше. Токът прекъсна за секунда. Първобитният асансьор спря, след което тръгна с подскок.

Кристин ли загуби равновесие или Витус?

Или и двамата?

Нелеп инцидент. След десет минути бяха забравили за него.

Стигнаха дома й. Настаниха се в кухнята, на масата до прозореца.

Кратко, неловко мълчание. Срещащи се погледи, които не знаеха къде да се дянат. Кристин направи кафе. Попита нещо, което не я вълнуваше. Витус и отговори механично. После пак помълчаха, след което Кристин го попита:

-Боиш ли се?

Не я разбра. Дали говори за операцията? Да, боеше се. Нямаше си представа защо, но се боеше. Сигурно се е бояла и тя.

-Знаеш ли, имаш късмет – рече му, преди да й е отвърнал: – Разгледах документите ти. Социалният ти статус не е особено висок. Да, няма срамно в това да си работник, всеки труд е достоен, но сега пред теб се откриват няколко възможности. За да станеш обикновен проверяващ се налага да учиш поне още шест месеца. За друг пост в полицията или тайните служби, поне година – две. За учител като мен – четири. За лекар – най-малко шест. Имаш ли някакви планове?

Витус направи отрицателен жест.

-Ама и ти си един приказливец. Но планове и аз нямах. Бях жена.

„Ти си жена!” – едва не изрече Витус на глас.

Жена с дълги стройни бедра и стегнато дупе. С малки гърди и широки рамене. С дълга шия и гъвкава талия, с дълбоки очи и порочна усмивка, която маската не можеше да скрие, понеже не се усмихваше само с устни, а с глас и с поглед, с потрепване на тялото.

Миришеше на жена и имаше женски магнетизъм. Силен женски магнетизъм, а в плътния й глас се къдреше в игриви нотки.

Седна срещу него, хвана в две ръце десницата му, погледна го в очите, рече:

-Според мен си мъж и заради една формалност не биваше да се превръщаш в друго, но закона си е закон. Нали разбираш?

-Да. След седмица ставах на осемнадесет, но до тогава съм непълнолетен и като такъв съм длъжен да живея при пълнолетен настойник…- Витус млъкна, разколеба се как да продължи и продължи Кристин:

-А настойникът е длъжен да те възпитава, ако е мъж като мъж, ако е жена като жена, ако е от Третия пол като човек от Третия пол. Признава се възпитанието на онзи родител, при който достигнеш пълнолетие…Дядо ти е избързал малко. Трябваше да изчака още седмица преди да влезе в Камерата за анихилация, защото така те обрече да не бъдеш мъж.

„Не можеше! Не можеше! Освен училище, на седмица имам четири задължителни часа по сексуална практика…Пращат ме навсякъде из града. Все някъде ще ме спрат проверяващите…”

-Какво е станало с майка ти? – попита Кристин.

-Инфаркт. В болницата е. Ще остане поне десет дни.

-И в това време оставаш без настойник…Ама и ти си ми един късметлия! Има ли с какво да се лекува?

-Моля?

-Майка ти. Има ли Е – точки в Здравният кредит.

-Нямаше, но й прехвърлих наследените от дядо.

-Какъв син!

-Имам право.

-Разбира се, че имаш. Аз, не знам…Не знам дали щях да постъпя като теб. Съзнаваш, че с това си съкрати живота, нали?

Витус кимна.

-Операцията не е болезнена, а липсата в никакъв случай не е мъчителна. В началото може би има някаква празнота, поне на мен ми се струваше така…

Играеше ли си с него. Изобщо не мислеше за операцията, преди да го заговори. Може би това беше част от възпитанието на Третия пол. И все пак тя беше жена.

И то каква жена!

„Красива!”

Защо си го помисли. Тя беше с маска. Като него, като всички. Виждаха се очите й, челото й и ниско остриганата коса.

Подстрижка първи номер. Задължителната и за трите пола. Препоръчва се да бъде неизменна част от сутрешния ритуал, но Витус понякога прескачаше, с по ден, с по два. Точно сега с три. Кристин беше стриктна, личеше.

Но защо я нарече в себе си „Красива!” и какво означаваше това?

-Знаеш ли, Витус, ако съжаляваш да знаеш, че няма защо…

Съжаляваше, но би си мислил, че е нередно да съжалява, ако не му беше заговорила, че не бива да съжалява.

-С нашия пол е най-интересно – продължи, – Мъжът има право да прави секс с жена или с такъв като нас. Жената с мъж или с такъв като нас. При нас няма ограничения. И разпределителната машина ни избира партньори и от трите пола. Ако я използваме, разбира се. Да ти напомня, че разпределителната машина е задължителна само докато навършиш осемнадесет, но ще ти препоръчам да я ползваш поне още една година. Зрялост не се добива точно на деня, а и избора на партньори е коварна работа. Какво ли не биха дали предците ни да си имаха такава машина…

Витус се учуди. Кристин го забеляза.

-Да. Наистина са нямали. Технологията им като цяло е била много по-развита. Но глобалната мрежа не е работила толкова добре колкото сега, а разпределителна машина за сексуални практики са нямали. Били са твърде непредвидими предците ни, това е причината.

Приближи се до него.

Вдъхна я цяла. Премрежи се погледа му. За миг потъна другаде.

Прегърна го уж майчински.

-Твърде голям си, за да те наричам: „дете мое”…

Усети, че тръпката преминава и през нея.

Въпреки двата ката груб плат: на неговата и нейната дреха усешаше допира в зърната й. Отблъсна го леко. Засмя се късо.

-Мисля, че ще прекараме една спокойна седмица. Леглото в детската ти е оправено. Училището ми е достатъчно и поне в дома си няма да бъда педагог. Ако те интересува нещо по въпросите на Третия пол, питай ме. Ако не, бъди ми един добър гост…

Чу се звук от получено съобщение. Кристин погледна пейджъра си.

-Разпределителната машина е. Макар да съм на тридесет и три още я ползвам. Дано ме праща при мъж. Не знам какво направи с мен, но държа да съм с мъж. А ти? Нямаш ли днес час! Жалко ще е. Това са последните ти възможности да бъдеш мъж с момиче…или жена. Чао, чао, сега. Трябва да бързам. Този адрес е далече.

Още щом затвори вратата след себе си вече му липсваше. Почувства и ревност. Не разбра добре какво е, но намрази възможния хипотетичен мъж при който отиваше Кристин и се утеши с мисълта, че разпределителната машина може да я праща при жена.   

Припомни си, че още не е приключил с нещо важно.

Каквото и да беше изпил дядо му, то си беше свършило добре работата. 

Не бе необходимо да натиска много ножа. Лицето почти само се отдели. Нямаше никаква кръв и изобщо плътта не приличаше на плът. По-точно, това не беше вече плът. Приличаше на пергамент.

Не посмя да го сложи веднага. Боеше се, че няма да се получи. Това беше само част от лицето, онази част, която стоеше под маската.

Отиде в банята. Застана пред огледалото. Отражението му го изненада.

Като че ли беше съзрял за часове. И сега разбра много от онова, което чувстваше дълбоко в себе си. Съжали, че това лице няма да е същото след седмица, защото то изразяваше мъжа, който щеше да изгуби.

Внимателно се намаза с лепило като гледаше да не премине нивото, което покриваше маската. Отгоре сложи лицето на дядо си. Притисна го.

После положи маската така, че горния й ръб да стои точно върху кръпката между двете лица.

Проверяващите не изискват да се маха цялата маска. Обикновено се отвързва само долния й край и се вдига.

Отрепетира го няколко пъти. Гледаше отражението си все едно е проверяващ. Вдигна няколко пъти маската, не се забелязваше нищо нередно.

„Колко ли държи това лепило?”

Струваше му се, че лицето му е станало по-твърдо. А после осъзна, че изпитва нещо напълно непознато. Маската не влизаше в контакт с лицето му и скоро започна да чувства нещо подобно на глад, което след по-малко от час стана мъчително.

Върна се в банята, отлепи лицето на дядо си и го прибра в сака. Сложи си маската, дъхът му се успокои, обля го приятна вълна. Легна и бързо заспа.

Когато сутринта се събуди го чакаше бележка:

„На работа съм поспаланко. Ще се върна чак в 17:00. Във фурната има полуфабрикат. И аз не знам точно какво е: ориз ли, фасул ли, нещо интересно ще да е. Виж, направи го. Да има и за двамата.”

Затвори очи. Приближи хартията до носа си. Усети Кристин, но не успя да си спомни как изглеждаха очите й.

Нарочно залепи лицето на дядо си върху своето. Вече беше разбрал ефекта от глада на кожата по маската. Искаше да се измъчи, че да не мисли за своята настойница. Освен това трябваше да тренира да издържа без маската.

Вечерта имаше час по сексуална практика и не се видяха с Кристин.

На следващата сутрин прочете:

„Ти отбягваш ли ме?”

А вечерта със свои пазарни точки купи бутилката вино.

-Не е хубаво това – рече му тя, след като пресушиха по чаша, – аз съм учител, а ти непълнолетен. Нямаш право да употребяваш алкохол…Знаеш ли?

Беше с маска. С кафявата дочена униформа на учител, което значеше: Трети пол. С вензела с три линии на дясната яка, което означаваше, че е на повече от тридесет години, а му приличаше на разголено момиче на негова възраст.

Изправиха се и двамата едновременно. Прегърнаха се. Бяха един ръст, но тя крехка като тревичка. Притиснаха се. Устните им се прехапаха през маски.

Тогава тя го отблъсна. Рязко.

-Прекалихме, любовнико! – остро рече – Върви си в стаята. Не си го и помисляй вече.

На другият ден Витус пак имаше задължителен час по сексуална практика и се помъчи да се забави колкото е възможно повече, но пак се прибра преди нея и заспа без да я види.

Случи се на следващата вечер.

Беше разстроена. Влезе, заключи вратата и я притисна с гръб. Постоя тъй, мълчаливо, около минута и изведнъж избухна в ридания.

Прегърнаха се.

-Не мога – тресеше се, – не мога да бъда все същата…

Каза „същата”, говореше за себе си в женски род.

-Трябваше да им преподам този урок – избухна в ридания, а когато се овладя продължи: – Убили са го. Мой ученик. Криел е, че има лице. Атавистично лице. При проверка оказал съпротива. Застреляли го. Беше на четиринадесет. Приличаше на…на…на…

Май каза „на теб”, каза ли го или така му се счу.

Стисна го здраво в прегръдката си. Едва не раздра с нокти маската му.

С треперещи пръсти започна да го разкопчава.

Паднаха на пода. Пейджъра й пищеше. Удари го в стената. Вдигна маска и голите й устни залъкатушеха по разголената му гръд надолу към слабините.

Повториха и потретиха.

По-спокойно и по-нежно.

Вече в леглото й.

Тя говореше много. Губеше нишка. Засмиваше се. Разплакваше се, че му остават още само два дни като мъж. После го уверяваше, че не е чак толкова лошо, отново му напомняше, че Третия пол имат най-богат сексуален избор. И ето: факт – тя може да бъде жена и да се чувства жена щом има мъж, като него, който да й го напомни.

Да, разбира се, той няма да може да бъде сто процента мъж, дори и петдесет няма да може да бъде, но има други сексуално компенсиращи механизми…

И пак избухваше в ридания.

„Няма да си мъж дори на тридесет процента.”

Казваше. И пак се любеха.

На сутринта се плъзна като риба от леглото. Стъпваше на пръсти, опитваше се да не го събуди, но той не спеше. Поглеждаше през ресници голото й тяло.

Опипа лицето си. Маската си стоеше, не бяха я смъкнали в буйната любовна игра и Кристин не беше разбрала.

Чакаше я дълго да излезе от банята, но накрая заспа.

Когато тя излезе беше гримирана. Нямаше атавистично лице, но беше нарисувала върху безличните си черти една много красива жена. С тъжно лице, но усмивката й го направи тържествуващо. Лице на разрушителка, лице на богиня и грешница.

Тихо се приближи до Витус.

Целуна го по челото, но лекичко. Да не го събуди.

Стискаше маската си в ръката, когато излезе. После я захвърли.

Усмихната се приближи до проверяващия. Дръпна шлема му и впи устни в неговите, след което заби пръсти в скулите му, раздра ги и побягна.

Стреляха в нея. Падна по гръб. Искаше да види небеса, но видя пушеци.

Заради постъпката й възпитателният процес на Витус при нея беше определен за нищожен и Витус посрещна осемнадесетия си рожден ден официално признат за пълнолетен мъж.