Пълна хармония, но без стремежи! Нима е възможна? И ако е
възможна, няма ли човек отново да избере стремежите пред подобна хармония,
която неизбежно би го довела до регрес? Като, че ли това е основния въпрос в
„Каменната стълба” – новелата, която освен едноименния роман е включена в
изданието на „Хр. Г. Данов”. Поне аз си го зададох докато четях „Каменната
стълба”, а след него идваха още и още по-предизвикателни и по-рогати въпроси:
за прогреса и щастието, за неизбежния риск с който е свързано човешкото
съществуване. И какво ме кара да дълбая своята каменна стълба. И в „Каменната
стълба”, и в „Обратната страна” Ана Величкова е останала вярна на себе си.
Шеметно действие, приключения, остър сюжет, оригинални научно – фантастични
елементи и освен буквално и алегорично значение на събитията. След глобална
катастрофа група от оцелели попада на планета – истински Едем, природата влиза
в контакт с тях. И тук е много, много оригинално защото е описана нирвана по
научен, макар и фантастичен начин. Съвсем рационален без намеса на необясними
духовни сили. Не, не е употребена никъде думата „нирвана”, нито пък друга дума,
която да прави връзка между това, което се случва на героите и източните
учения, но пък и не трябва. Защото и нирваната, и източните учения са само част
от многобройните човешки системи, които водят до една и съща представа за едно
и също блаженство и покой. Пълно единение с природата, изключване на хищните
нагони, дейностите на съзнанието. Възможно ли е? Сюжетът допуска физически
условия при които е възможно. Но оттук – нататък се връщаме на въпроса с който
започнах. И става още по-интересно. Като прочетете новелата ще се уверите.
Романът „Обратната страна” е също много провокативен. Ще ми
се да го прочетете,
припомняйки си филма „Денят на независимостта” или пък
примерно „Смъртоносно влияние” (дано не греша заглавието на този, мисля, че
не). В единият зли извънземни нападат земята за да я опустошат. В другият
астероид удря планетата. И в двата американския президент в обръщение към
нацията произнася разтърсваща реч и в двата случая в речта се слави човешкия
прогрес, дори войните, защото благодарение на тях са създадени оръжията, които
ще спасят планетата. Има мъдрост в подобна реч, затрогваща е, но думите биха
били верни само при подобна ситуация. Когато опасността за човечеството е
отвън. Но за жалост: нямаме такива врагове, които да ни направят такава услуга.
Да се появят, че да ни солидаризират и да бъдат унищожени. Врагът си е в нас –
точно в тези оръжия, в обратната страна на откритията, които все за благо на
човечеството се правят, но все злия разум ги използва за заплаха над всички ни.
Но така както го написах – нищо ново. Всеки разумен човек си го е помислял,
интересно е в какъв сюжет може да се превърне тази идея. Не искам да го
преразказвам и да правя спойлери, но представете си, че попадате в плен, в един
автономен, затворен свят, когато целия останал свят е застрашен.
Представете си и една екологична глобална бомба. И много
приключения, и съдби.
Очаква ме „Седем възела и седем пробуждания” на Ана
Величкова.
Не знам откъде може да се намери „Обратната страна”,
най-вероятно в библиотеките я има. При късмет и на „Славейков”. Ще се повторя:
не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова.
Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го
потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя
не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка
книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България,
а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас
следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта
си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да
не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в
учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара.
Фейсбук страница на Ана Величкова
Фейсбук страница на Ана Величкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар