Фалшификаторът

Колаж: BG Север

Трябваше да бягаме.
Да й обяснявам на дълго и широко беше немислимо.
И не съм свикнал да говоря истината. Истината ме заблуждава, връзва езика ми, преиначава света ми. Истината е най-голямата фалшификация.
Моята мила живееше в илюзии. Мислеше ме обикновен човек. Но симпатичен, с наивни очи към света и невероятен късмет в живота. Такъв исках да ме приема, такъв играех.
Нямаше време да й обяснявам сега.
Трябваше да бягаме.
Възможно по-далеч да бягаме.

Дървото на Ева

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

„И рече лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?”

Лука /13: 7/

Криех се от закона в затънтени села почти година. Не се задържах дълго. Не можех да си позволя да си създам живот, не исках да си създам нов живот. Приемах настоящето като цел. Намирах следващото и следващото си убежище. Все имаше някой който не е виждал от години син или внук и аз запълвах празнотата. Работа имаше, храна и подслон също. От останалото исках да се избавя. Знаех, че гоненицата няма да продължи вечно. Положението ми беше много сериозно, но го приемах на игра. Интересно ми беше колко време ще мине докато ми щракнат белезниците. И така:

Плужекът (e-трол)

 Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Плужекът лек като зараза

се носеше из въздуха...

А тежеше сто и тридесет килограма.

Размножаваше се със спори...

Който не можеше да го понесе умираше...

Който можеше се превръщаше в плужек, полуплужек, четвъртин и осмин

усмихнат плужек...

За ценностите и жертвите

Пак си мисля за ценностите. Какво се движи по улиците, мръвки ли? Мръвки, опаковани в дрехи, a улиците даже не са точно улици, а поточна линия, конвейер, който носи тези мръвки към поредната манипулация и разфасофка. Една жена окъснява в малък южнобългарски град, живее в друг, още по-малък, намиращ се на около тридесет километра. Имала си е причини да тръгне, въпреки спущащата се нощ, с количката и детето си на година и шест месеца в нея. На един разклон решава да пресече и това е краят й. Детето е оцеляло по чудо, намерено е в канавката.

Афоризми за любов

            

Има и по-красиви неща от спящото лице на любимо същество, но не знам кои са те.

Всяка жена обича да е идеализирана, но всеки идеал е твърде тесен за истинската й природа.

В една тъмна уличка

                                          Колаж: BG Север

Безсилна бях и толкова исках всичко да свърши…
Толкова се боях и исках да свърши…
Да се събудя.
Това не може да е истина.
Не може да е…
Разминахме се.

Диво пиле

Колаж: BG Север

Стори ми се, че чух речно ромолене, но наблизо нямаше река. Познавах местността. Много добре я познавах. Гласът се измени, заприлича на смях. Подигравателен, но възбуждащ смях. Като на младо момиче. Природно интелигентно, но само природно. Селско първично момиче. Познаващо простите неща, най-истинските. Съзнание с малък свят. Малък и кокетен свят. Полудиво съзнание. Ясно и конкретно. Непознаващо усложненията. Неспособно да ги предизвика. Лишено от понятия, пълно със страсти. Арогантно, дръзко и самобитно.