Езичницата

Имаше най-дългите крака и най-стегнатото дупе, но въпросът кой ги докосва се губеше в догадки. Разтапяше като се усмихнеше, не с блясък, а доброта. Печелеше сърца без да ги нарани, печелеше много пари без това да я направи особено горда. Имаше си свой живот който будеше любопитство, но излъчваше някакво страхопочитание и никой нямаше куража да надникне в онези нейни

Сянката на отсеченото

Цял живот мразих едно дърво. На него се беше обесил баща ми. Станах дървосекач. Извършвах законна и незаконна сеч, но това дърво пазех. Боядисвах го с отровни цветове и поставях знаци които озадачаваха не само хората, но и природата. За двадесет години не падна мълния върху него, а стърчеше само сред поляната. Не го събори и най-гневният вятър, въпреки, че нямаше гора която

Дървото на живота

Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се разори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.

Изтегли всичко което имаше и купи три камиона, десет резачки и направи свой отряд дървосекачи. Печелеше добре, но далеч по-малко отколкото, ако бе продължил наследеното. Имаше и повече

Да те събуди писъкът на гробаря при пълнолуние

Да чуеш посред нощ с пълна луна пронизителният писък на Гробаря, когато на другият ден трябва да погребваш Злото, си е зловещо. Хванах инстинктивно кръста си, скочих блъснах кепенците на прозореца и го наругах добре. Едва сдържах проклятията и анатемите. Пак беше пиян, издаваше звуци на прогонено адово изчадие, паднал на колене, гърчеше се, смееше се, плачеше, сипеше объркани молитви. Прекръстих се несъзнателно и го наругах, след туй слязох да видя какво става с мирянина ми.
-Дадо Попе…-плеснах го по главата, да си спомни, че съм на годините на внука му. –Намерих квартирата на дявола.
-Ти да не сееш трева в нивата, бе!

Татко ми е некадърник

Аз никога не спя и не сънувам.

Всичко е в моите ръце. Знам, че е бил нещо, но всичко което е било, а вече не е, вече е безстойностно. Няма го все едно не го е имало. Изличено е пречистено от реката на времето е коритото на спомените и лоши и добри, а той се е затворил в тях. Понякога черепа му ми заприличва

Ръце

                                             Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Живееше високо сред планините и правеше от скални късове жени. Не скулптори, а жени които сякаш всеки миг щяха да зашептят или разтворят устните си за целувка, ухаеха и възбуждаха, кожата им беше леко настръхнала, вените тънки, формите не тъй съвършени, но толкова детайлни и перфектно изработени, че изглеждаха по живи от много дами от плът и кръв интервирани грубо от ръцете на пластични хирурзи и модни гримьори.

Имам в себе си

Имам в себе си едно човече,

то е малко,

много енергично,

всяка моя дейност му се струва игра