Секретарката

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Гримът й не се долавяше и не закъсня и веднъж за оперативка. Дрехите й стояха тъй естествено все едно, че е гола с тях. Скромните накити, правеха тази голота възбуждаща. Имаше зелени очи – треви със слънчеви зайчета и приличаше на генетично изменена лъвица, кротка като домашно коте, с грива като приказно царство.
Не пушеше и не съм я забелязал да пие кафе, нито в офиса, нито вън от него. 
Справяше се и с най-обърканите счетоводни хаоси дори когато за всеки трезв разум това изглеждаше физически невъзможно. Секс не отказваше, дори на работно място и след топло предупреждение: „не е редно…” ме извеждаше извън границите на номерираните небеса.

Дракон

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Пълно куку беше. Наперена и артистична, викаха й маркизата и беше намацана с грим. Толкова си беше сложила, че чак не чуваше, а положението й беше наакано. Дължеше цяла торба зелено на шефа. Той се хилеше и не вярваше, че това се случва, нито че тя е чак толкова нагла, а бабето си караше мотоциклета и хич не й пукаше, че когато шефа е лъчезарен цял свят помръква. 

Нощни очи

Оставаше ми само пресечка до дома и изведнъж се озовах другаде. 
Бях с приятели, поливахме първата катастрофа на един.
Всичко минала без натъртване и драскотина, само с леко ожулване на колата, но истинският повод за почерпката, той откри по-късно. Жена му открила едни специфични петна в чаршафа на тринадесет годишният им ученик.
„На мен се е метнал!”-тупаше се в гърдите и черпеше. После му прилоша. Взеха го с линейката. Говореше несвързано, но имах чувството, че той знае какво приказва. 
Пих съвсем малко.

Копирам постинга в знак на съпричастност, автор vmir

Статията е написана във връзка с трагичната смърт на блогър от блог.бг., която има вероятност да е настъпила в следствие на тролски гаври и серия от подли атаки срещу честта и достойнството му. Носещи или не пряка вина за случилото се, все пак една група от "хора" вгорчи последните дни на живота му. Накрая беше замеряна с кал и паметта му. Това, което се случи не е инцидент, то е фаза от един процес, развиващ се с години. Не знам, до колко по-далечни последици може да се стигне.

Оригинален адрес на статията

Градината на болката

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

В моята градина роза няма да засея, ни нарцис, ни лале. Дори тревичките са посърнали и крехки, оскъдно и пръснато растат, а плевелите приличат на украшение, но и те бързо изгарят. Калта засъхва бързо, буците са здрави като бетон, а под тях твърдта е но-здрава от бетон. Някога не беше такава, но и природата има защитни реакции, като мен самата. Като съпруга ми. Като децата. Те са големи. Вече аз приличам на дете край тях. В някои отношения са по-зрели и техните градини са покрити с цветове. Не разбират причината за ритуала който извършвам. Любопитстват. Знаят малко, а аз не знам повече. Гробище е градината ми, без гарвани. Без скърбящи неделя и без сити червеи. Не са пръскани с друга светена вода освен сълзите ми. А понякога и тях нямам. Тъжно е. Страшничко е даже. 

Препоръчвам: "Онорин" Оноре Дьо Балзак

Октав е безкрайно влюбен в Онорин.
Но любовта му прилича на тази на Старозаветния Бог.
Онорин го цени, уважава, но не е способна да го обича. Бяга от добрините му с които той я преследва.

Докато си четях "Онорин" си спомних епизоди от своя живот, истории които съм чувал за близки и далечни, признания и изповеди споделяни ми на чашка или прочетени в интернет. И

Тя се дарява

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

Можеше да бъде всякаква…
Дори бях убеден, че е престъпница. Чувстваше се. Довя хладен вятър със себе си. Прониза ме под лъжичката. 
Много вероятно беше да е престъпница. 
Най-малкото беше неприятности. Не изглеждаше на себе си. Настръхнало зверче, прогонен бес, уплашена до безсъзнание жена. Треперещ мрамор. По-бледа дори от мрамор. Развързващ се възел трепети. Миг пред припадък. Уплашена и плашеща.
В съвсем друго душевно състояние се намирах от часове.