Страст

Колаж: Стефан Кръстев

                                       

Не издържа. Зацелува го още в асансьора. Отхапа долната му устна, почувства вкусът на кръв и й премаля от глад. Зави и се свят, стори й се, че асансьора пада, но й се искаше да умре. Този сладур, тази бучка захар и хероин, цианид и шоколад и ром, този смачкан лекомислен тип щеше да я унищожи, да я погуби. Да разруши семейството й, да подпали дома й, да вземе душата й, да я изцеди

Имитаторът

 Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Трябваше да съм актьор. За това съм роден. Лицевите ми мускули са послушна жива глина, нервните ми окончания стотици малки творчески пръсти. Умели скулптори, разуми сами за себе си, подчинени на моя. Служещи му вярно. Обичащи да си играят и да работят, да преправят лицето ми доколкото могат. Така, че то да заприлича на това или онова. С гласът ми е същото. Великолепен имитатор съм.

Бъдни вечер

 Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Обърнахме обратно всичките джобове. Тя се сети, че в кутийката с фибите е оставяла дребни монети. Събраха се достатъчно за да купим сто грама кафе. Бяхме щастливи. Целунах я на вратата й и казах да слага джезвето. Има и такива бъдни вечери. Ако нямахме и за кафе, сигурно щяхме да се почувстваме нещастни, но сега със свиркане и подскоци слизах по стълбите. Не закъсваме винаги

Фото-разказ за една премиера

Час и нещо преди началото на премиерата на "Български кървав кючек", имам какво да напиша в книгата за гости на музей-галерия "Класика", това са емоционални думи на един щастлив човек.

Лист подобен лодка и раковина

                                                  Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Излезе да купи цигари и точно пред магазинчето един пожълтял лист се отрони, изписа усмивка във въздуха, кривна наляво, после надясно и сви зад ъгъла. Заприлича му на лодка и раковина. Хрумна му да го лакира и да го постави на масата в хола като украшение. Тръгна след него, но листа не падаше.

Съвършената

                                                      Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Оставаха й шест, най-много осем месеца, когато започна да я рисува. Изследванията бяха прецизни, а предчувствието не се нуждаеше от тях. Преди да чуят присъдата, вече знаеха. Оттогава минаха седем години. Изглеждаше по-жизнена. Изтощаваше се бързо. Не беше бледа, а бяла като призрак. Очите й горяха страховито. Тежаха. Сякаш не принадлежаха на тялото, а бяха украса върху него. Две брошки живот върху лицето на смъртта. Тържествено страховити като храм. Не говореха, пееха хорово жаждите в тях.

Досието на самотница

                                                 Колаж: BG Север
                                                 

Би трябвало да има лице и имитира такова с грима. Изтрие ли се обаче, под него ще се открие матрично изображение без идентичност. Прилича на сянка, по-скоро на прожекция. От разстояние изглежда съвършена. В близост много детайли се грубо изпълнени, губи се чувство за реалистичност. Като че ли има дупки под лицето и очите й, в паметта й, в постройката на изречението.