С възторг и преклонение пред Милен Русков

 

В същият материал, на друго място Нешка Робева е наречена "маргинал".

Душици непрокопсани, знаете ли значението на тази дума? Да не би вашето "общество" да я лиши от маргинализацията. 

Ако десетилетия наред сте създавали гордост за девет милионен народ, ако сте се представили добре пред цял свят, тогава няма как да се говори, че сте формирана от изолация личност. Нешка Робева вече е създала СВОЕ общество и не на нея й липсва вход към вашето, а на вас ви липсва вход към нейното. 

Но сега ще пиша не за Нешка Робева, а за Милен Русков.

Шапка му свалям. Не само за таланта.

Той гали душата, усмихва, въодушевява; привлича като магнит публика; завладява.

Знаете ли какво е "електричество" в театрална зала?

Уредът, който най-точно отчита успеха на едно произведение. 

Електричество, което излъчват зрителите. Стига да има какво да предизвика изблика. Милен Русков го прави. 

Браво на Милен Русков, че сега, когато разполагащи с влиянието на публичното пространство хора, създадоха клишетата за „интелигентния евроатлантик: притежаващия всички ценни качества, универсален човек“ и „глупавия, необразован, беден, излишен и прост работник, който е копейка, антиваксър или с все нещо несъгласен с „интелигентния евроатлантик“, Милен Русков не се отрече от идеите си.

В крайна сметка, доказа, че достойнството е независимо от клишетата, от пропагандния модел на обществени порядки, а личността е способна да бъде себе си. И с греховете си. И със своя бунт. И с мястото си, което може да е извън всяка обществена клетка.

Браво на Милен Русков, че беше сам, че гласът му не се чуваше, че не се подаде на суетата, че творчеството и духа за него бяха повече на практика от всяко социално изкушение.

Браво, че сега взриви гнева на джуджетата, за които имам вест: Никога, никога, никога няма да създадете нещо носещо дори 1/10 от стойността, която създаде той. Винаги ще сте фанатичните преподаватели от Берлинския университет, които са хвърляли Ремарк и Томас Ман в пламъците, отдавна са забравени и не са оставили нищо по-значимо от пепелта по ръцете си, а авторите на изгорените книги четем и днес, и ще се четат докато свят светува.

И с какво толкова раздразни „отвореното“ (особено отзад) общество?

Първо: че не е на хранилка при тях и не слуша какво бандата им решава.

Второ: че в спор във фейса си позволил грубост, спрямо техен човек, като че ли те са най-уважаващите чуждото мнение и не измислиха те неологизми като „рашисти“, „ватници“, „копейки“, а помните ли какво викаха „правилно ориентираните мъже“, които замеряха с факли момичетата застанали пред Паметника на съветската армия. Да ги цитирам ли? Ако много желаете, нататък ще замълча, че да не ме изкарат, че и аз се заканвам.

Уважавали личното мнение на Милен Русков, той не уважавал чуждото.

Защо извадихте само неговите думи, а не и „мнението, което не уважил“?

Ваденето на думи от контекст са винаги признак на дребнава интрига. Но достатъчно е да се прочетат вашите източници и изречения от рода: „Милен Русков се оказа голяма „копейка“, за да се разбере къде ви стяга чепика.

Не е реакцията на този талант, а са неговите убеждения.

Има защо да му завиждате.

Освен неизмеримо по-талантлив от вас има достойнството и своята позиция.