Името "Антигона" е изписано с "А", като анархия, а анархията е може би най-трудната за манифест парадигма, защото едно е анархията на Княз Крьопоткин; различна на Димитър Общи (която се е свеждала до действие), Ботев или на всеки млад дух от времето на Антигона до днес, независимо от строя и условията на живот, в които е покълвала и връзвала бунтовните си плодове.
Антигона и в случая прилича на съвременна тийнейджърка, дори с фатализма, с който отрича правото си на избор на своя роля. Тя знае, че е такава, каквато трябва да е. Тя трябва да е такава, каквато е. Последиците са крайни. Тя ги приема като награда.
Ако при Софокъл тя е жертва на обстоятелствата и да: има я тази съдбовност, при импровизацията на Жан Ануи и импровизацията на импровизацията на Александър Морфов, Антигона избира тази съдбовност. "Избира съдбовност" - има оксиморон, при това изключително неприемлив за съзнанието, но в тази версия се илюстрира много добре, много ясно и много човешки, какво означава "избор на съдбовност", друг е въпросът, че самата героиня не го приема за избор.
Тя сякаш е родена да се противопостави на обществения ред.
Войниците, които гледат трупът на брат й засипан не искат да повярват на очите си, боят се да докладват, правят го - просто защото знаят, че няма накъде повече; охранителите на Креон не искат да ги слушат, опитват се да не го направят, но няма накъде повече; Креон е пиян, а също изтощен и твърде щастлив от ласките на любовницата си. Креон не иска да приеме този абсурд, който разбира, че се случва, че трябва да екзекутира своята племенница, своята Антигона.
Прави всичко възможно да я спаси. И макар глупав и посредствен, тук проявява качества и разкрива другото си лице.
Но макар той да е Законът, Законът е над него.
Ето тук е абсурда.
Човешкият фактор изцяло отхвърля трагедията, не я приема, пречи й. Но човекът, който се е превърнал в свое "божество" с непоклатимите си закони се сблъсква със своето безсилие.
Полиник и Етеокъл са се избили. Кървавата вражда е свършила.
Героите живеят в честите времена на Прехода, но Прехода си иска жертвите, защото е закон над човешките фактори.
Единствено Антигона докрай устоява човешкото, показвайки, че тези закони не са нейните.
И не, не е съдба.
Това е избор. Съзнателен и човешки.
Съдбата е за всички останали, които нямат воля да излязат от схемата. Да, и това прилича на избор, но твърде пасивен, изборът на обречения.
Ако има "съдба" то това е изборът на обречения.
Такива мисли ми минаваха, докато гледах "Антигона" на Морфов, точно на 10.11.2025 година.
36 години след "царуването на нашия Креон".
Ако бяхме оставили нашата Антигона да погребе своя брат и наш водач, призракът му нямаше да броди и днес, но нали трупът на падналата система трябваше да стои, да се вмирисва, да я кълват гарги и ядат чакали...за назидание на нас - простосмъртните, погубихме и Антигона с младежкия й бунт и живеем с все по-живия призрак.
Мои си мисли, извлечени от потока, който предизвика снощното ми гледане на "Антигона".
Няма коментари:
Публикуване на коментар