Не, че нещо, но тук иде реч за "популярно лице" и със самочувствие на популярно лице. Лице за чиято популярност СЕ И ПЛАЩА и познайте с чии пари се плаща.
Това не е най-важното (т.е. с чии пари се плаща тази популярност), тази популярност би трябвало да е факт след като една от основните национални медии от десетилетие е трибуна на това популярно лице. Или "популярно" по-скоро "популярно". Погледнете с що за народна обич и интерес се ползват говорителите на статуквото.
Тук е редно да кажа, че същата тази страница съм я администрирал лично, с години. Малко преди да се разприятеля с персоната се самоизтрих като администратор на страницата й, както я наричаше тя: "професионалната ми страница", голяма част от тези последователи съм й ги поканил лично. Мои приятели са.
Сигурен съм, че огромно число от тях вече не я следи. Тоест - дори изписаното, което е жалко за подобна позиция не отговаря на истината. Последователите й са далеч по-малко. Хората нямат интерес.
Знаем какво е "гушене" нали? "Гушенето" е едно мъничко човешко зверство. Гушат се гъските, т.е. тъпчат се с храна, която няма как да не погълнат, понякога е и обогатена с антибиотик, целта е да им се увеличи черния дроб, защото после от него се прави пастет.
Та, българския слушател е гушен с информация. Вижда се, че няма интерес към нея. И за сравнение, ето страницата на Карбовски.
В единият случай имаме държавен служител, на когото се плаща от нашите данъци, а в другия 100% частник, който не разполага с ресурса на първия. Иначе и двамата са журналисти. Не, че ги сравнявам.
Ето и нещо по-скромно. Понеже в блог-профила, който същата тази персона ползва, макар споделено или "споделено" с едно същество, което се прави на мъж, но не пращи от мъжество се говори с голямо презрение за всичко провинциално, ето как изглежда "професионалната страница" на една "провинциална" медия. При това скромна провинциална медия.
И тук виждаме значително повече последователи, т.е. проявен от публиката интерес.
За фалшът и лицемерието не само на информацията, която се поднася, а изобщо - фалшът и лицемерието в политиката на страницата на радиоводещата ни може да се съди и по профилната снимка. Тя е от повече от 20 години и всички я знаем, но ето по-актуалното й изображение.
Голяма разлика, нали? Но не говорих за погрозняването, което е очевидно, а за фалш и лицемерие. Защото тази жена някога призоваваше за излизане от анонимност, за прозрачност и открито лице.
Да го беше направила!
Къде е това? И къде е това:
В повечето случаи човек не е виновен за погрозняването си. Но на тази възраст по-голямата част от жените стават по-красиви, не отвратителни. Говоря за жени, а не за кифли. За най-обикновени жени, някои от които работят на по две, по три места.
На 20-30 почти всяка може да изглежда като принцеса. На 30-40 половината могат да изглеждат като кралици. На 40-50 някои могат да приличат и на богини. Други, както е видно: на вещици.
И тук не е въпрос на операции за разкрасяване, на козметика, на фитнес (не, че тези неща са излишни, напротив), става въпрос за това, че душата се отпечатва върху визията. И ако една незле изглеждаща жена заприлича на страшилище, с което (да ми прости Господ изразните средства, не мога да намеря по-подходящи), страшилище, с което могат да се разстроят още повече дори децата в Газа, то тогава е живяла с нещо много, много гадно в себе си.
Но страницата на един журналист не е модно списание и дори да изглежда толкова ужасяващо, колкото в конкретния случай, би трябвало да поставя актуализирани изображения, да е гордо с това, което е; т.е. да бъде с "открито лице".
Особено, ако е един такъв журналист, който с години е призовавал за подобно достойнство, за изображение в блоговете и т.н. и т.н. Помним всички призивите.
Защо обърнах внимание на този дребен детайл? Защото публиката не прощава лицемерието. Можеш да я заблудиш, но дълго продължаваш ли - стига се до този печален резултат. Егати, "професионалната страница" на репортер в Българско национално радио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар