Факирът и жената - змия

Момиче като момиче. Стройно, красиво, божествено и пренебрегнато. С големи помръкнали очи и пепеляви къдрици. Тъжно се носи в най-сенчестата част от площада, до сградите които подлежат на реставрация и край тях да се върви е риск който сам минувача е поел, защото има предупреждения. С огромни букви и удивителни, ленти, мрежи и паравани, но тя не е забелязала нищо, защото е пренебрегната и тъжна.

Свит на ъгъла на пряката, мъничка и никаква, с няколко витрини с оскъдна стока, разбити бордюри, петно от кръв на тротоара, а то е от коляното на един велосипедист, не пострадал сериозно, но допринесъл за декора, между един пълен контейнер и едно обърнато кошче, стои един факир и свири на змиите си.

Това да не му е Индия. Възмутително. Скоро ще го изгонят и ще му пишат акт полицаите, но часа е шест и седемнадесет минути, не са отворили още и кафенетата, защото града е спящ и мързелив. Свири си факира и няма кой да го чуе, разбере или прибере. Приближаваме обектива и забелязваме, че той не е индиец. По-скоро е циганин. Но как разбрахме като произхода им е един и същ? Е, разбрахме го има разлика.

Момичето стига до ъгъла. Вижда го, спира се. Гледката е нелепа. Не е виждала жив факир, какво търси в затънтеното градче. Откъде се е взел. Потърква очи. Той не чезне. Тръгва на пръсти към него. Той продължава да свири. Едното й око попада в пълният варел. От него стърчи нещо. Забито е в боклуците и блести. Трябва да обясня, че това е последният любовник на живеещата на петият етаж в блока до контейнера госпожа Х. Купила си го е преди месец от секс магазина. Омръзнал й, че е ограничен и не разбира нищо от класическа музика, футбол и бягане с препятствия. Дори и в секса много го нямало, като се изключат размерите му. Освен това макар да го наричала нежно с името на първото си гадже, той си оставал просто един вибратор. Поне се държал като такъв. Метнала го ядосана в боклука и до тази сутрин той остана да стои пред прозореца й, все едно желае да й прави серенада, но неспособен и на това.

Момичето го взема, не за да го използва по предназначение. В този момент тя мисли за нещо съвсем друго. Приближава се до факира и го стоварва с все сила върху главата му. Години по-късно когато факира разказва на свои приятели историята, споменава, че е ударен с метален предмет, но не изяснява какъв. Пада в несвяст. Момичето грабва кошницата със змиите и бяга към дома си. Изкачва набързо седемте етажа. Стига до таванската. Пуска си „Хотел „Калифорния”, сваля дрехите си, а бельото й е еротично. Тази нощ е очаквала да преживее нещо различно, не приятелят й да пие почти до сутринта на купона, а на сутринта без да разбира какви ги върши да изчезне с една нищо и никаква по-възрастна жена която кой знае откъде се взе.

„Ще съжалява! Много ще съжалява той! Ще ме оцени.”

Така си мисли момичето, ляга на матрака, единствената мебел на таванската. Отпуща ръка в кошницата и се чувства като Клеопатра и очаква всеки миг да свърши като Клеопатра. И една от змиите все пак я клъвна.

В това време факирът се е събудил. Змиите ги няма. Разтревожен е. Надува свирката.

Както знаете, змиите са глухи. Обикновено факирите са мошеници, но с този работата е по-сериозна. Свирката изпраща телепатични импулси. Змиите му отвръщат със същите. Като разбира какво се случва, през глава се втурва, а те го насочват къде се намира то. На два пъти се спъва и дори бута баничката на едно момче, а то го нарича с обидно название на ром. Хвърчи по стълбите. Стига и нахлува в таванската. Момичето е мъртво.

-Как смееш!-кара се на змията която е ухапала момичето, а тя змията е привела срамежливо глава като пакостник и се срамува.-Сега какво ще правим с теб! Трябва да си понесеш наказанието….

Змията е уплашена.

-И какво ще правим с момичето? То е толкова младо….Сега ще застанеш на мястото на гръбнака й и ще върнеш живота в тялото й. Ясно ли е? Който убива трябва да изживее живота който е отнел. – заключава неясно и източно.

Змията какво да прави, намърдва се на мястото на гръбнака на момичето. То се събужда. Но, какво да говорим. Не прилича на себе си….

Стократно по-красиво е. Очите му хищни и лакоми. Гръбнакът му играе и без музика. Тръпки предизвиква из цялото тяло. Не се сдържа момичето и започва да танцува. Вие тяло. Няма мъж който да не припадне при гледката. Такава пластика и гъвкавост, такова чувство за мелодия.

Като застана пред огледалото не се позна, пощуря, краят на гръбнака й, опашката сладостно започна да вибрира. Люспи имаше на клепачите си, не грим. Устните й се разтвориха, двадесет и седем сантиметров език – раздвоен, заигра навън. Лизна се по рамото и по гърдите. В трико от змийска кожа беше облечена, формите й – самото изкушение, екстракта от сладката отрова на вековете. По-стройна, по-тънка от преди, но изпълнила щедри овали на тези места където това означава женственост.

„Ще го побъркам, тоя, моя хубавец!” – реши.

Излезе. Едва не причини няколко катастрофи, един стар поет я съзря от прозореца, получи инфаркт и умря. След седмица сина му видя най-глупавото изражение на баща си, а беше виждал много.

Но да се върнем на улицата по която вървеше, тя.

Няколко лентяи попариха с кафета, езици.

Един мъж както поливаше цветя на балкона си бутна една саксия, тя падна пред една детска количка. Майката побесня и се втурна да убие мерзавеца който едва не уби детето й, но когато той отвори вратата имаше тъй отнесено, изписала мила похотливост изражение, че нещастната жена се влюби в него и вместо да го убие още на следващият ден изневери на таткото на това безотговорно хлапе, което си играе под падащи саксии.

Но това е друг филм, да се върнем отново на улицата, дузина или повече мъже вече целуваха плочките на тротоара, отзад и отпред, където стъпваше жената – змия.

Един мургав факир, не нашият герой, а друг, но пак голям факир, се възползва от суматохата и обра оборота на зарзаватчийският магазин.

Една дебелана наби плешивият си съпруг, а друга съпруга остави своя да си гледа и си уговори под носа му среща с любовника си, явно мъж с трезва преценка, който не би изпуснал питомното за да гони дивото.

Приятелят на виновницата за масовата психоза, също бе в глутницата обожатели, но тя не го забеляза. Около нея бяха най-дръзките, най-видните и с най-голямо самочувствие мъже, а някои от тях имаха и покритие.

И тъй като чувството което предизвикваше у останалите рефлектираше в нея, колкото я желаеха всички заедно, тя толкова желаеше някого и щеше да си го избере, а ако нямаше избор пак би си избрала единственият мъж на света, толкова силно желаеше някого. Но да си признаем: този романтик, атлет, изтънчен хубавец, кавалер, актьор с чувство за хумор, стихоплетец, изключителен танцьор, с ангелски глас и шепот на дявол, с плътни устни и сладострастна усмивка и сладострастен мирис и стил, бохем и мръсен ум под наивен поглед, си заслужаваше, вниманието й.

Още щом я видя, остави приятелката си, някаква си мис, не знам си що, на сред площада и хукна. Изоставената го гледа зяпнала минута – две. После каза: майната ти и си намери друг като него, но главната ни героиня, то прецени, хубаво го премери, реши, че е единствен и се влюби в него и това още по-високо въздигна желанието й….

Целуваха се из целят площад, в таксито, по стълбищата. Побърка го с раздвоеният език, а той я побърка с това, че се побърка.

Паднаха в леглото.

Тя благославяше вълшебният факир, но когато любовника й се опита да смъкне трикото й, не успя.

Опита се и тя, но не се получаваше. Преливаща от страст се опита да го раздере, но само си счупи ноктите.

Това не бе никакво трико, а нейна собствена змийска кожа.

Припомни си, че змиите си хвърлят кожите, но това се случваше в най-знойните летни месеци, а сега настъпваше ранна есен.