Особено ми е драго: отново стартират колонките в Буквите!
Липсваха ми!
Дойде ми дълга тази ваканция.
Ето и първият ми материал след изтичането й:
За казването и мястото му
Ако имах още сто тела и двеста ръце, дори да бях само с тези си две очи, две уши и две ноздри и уловях само онова, което улавя единствената ми кожа, щях навярно да напиша всичко, което имам да напиша, вълнуващо впечатление е, което има право на своите думи. Открило ги е и ги е изрекло в мен. Почувствал съм ги по върха на пръстите си и ръката ми е била готова да ги напише, но на други е бил редът.
Искрите или идеите преди всеки от разказите ми са като сперматозоидите. Стотици хиляди са се втурнали към целта, но само един я е достигнал.
Такъв е физическият свят - ограничаващ. Твърде тесен е, за да се изяви докрай всичко от духовния.....
Целият материал
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Музите
Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...
-
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха...
-
Колаж: Elfi Elfida Не вярвай, че ти липсвам Ако можеш да затвориш очи, не да заспиш или целунеш,
-
Кадрите, които по-долу следват за някого може да са шокиращи... Започвам с уговорката, че Мелник е град - съкровищница на България, че гео...
Няма коментари:
Публикуване на коментар