Особено ми е драго: отново стартират колонките в Буквите!
Липсваха ми!
Дойде ми дълга тази ваканция.

Ето и първият ми материал след изтичането й:

За казването и мястото му


Ако имах още сто тела и двеста ръце, дори да бях само с тези си две очи, две уши и две ноздри и уловях само онова, което улавя единствената ми кожа, щях навярно да напиша всичко, което имам да напиша, вълнуващо впечатление е, което има право на своите думи. Открило ги е и ги е изрекло в мен. Почувствал съм ги по върха на пръстите си и ръката ми е била готова да ги напише, но на други е бил редът.

Искрите или идеите преди всеки от разказите ми са като сперматозоидите. Стотици хиляди са се втурнали към целта, но само един я е достигнал.

Такъв е физическият свят - ограничаващ. Твърде тесен е, за да се изяви докрай всичко от духовния.....

Целият материал

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...