неделя, 31 януари 2021 г.

Анонимна еротика

 Последното, което би ми се искало е да съм ангелче. Ще ти кажа, повече отколкото трябва. Пияна съм. Сега летя, а не в преструвките си, че съм ангел. Порочна съм, харесва ми. Харесва ми, защото живея инак. А ти дори не ми харесваше. Просто беше лесен за имане. След тези думи трябва да се засмея, като курва. Мога го, дори ми отива, правя го пред огледалото, никой не го е чувал, никой не ме е виждал. Тогава приличам на обсебена котка. Хайде, целуни пак гърдите ми. Ще подадеш ли жалба към персонала, а? Все пак проникнах в стаята ти. А ако исках друго, не това?

Мълчи, мълчи. Сладко ти беше, нали? Чуй ме сега. Изяждаше ме с поглед. Ще кажеш ли коя от четирите на нашата маса, най-силно желаеш да съм? Хей, само да си посмял! Макар да знам, че ти е трудно. Току – виж съм се оказала аз. Тогава ще изпищя радостно. Даже няма да съм аз. Суетата ми ще изпищи радостно, ще скочи от леглото, ще запали лампата и магията ще изчезне. А аз, ще нося страха си. Че някъде, след време, ще ме видиш, ще си спомниш тази нощ и кой те знае...

Която и да съм от четирите имам сериозни причини сега да не съм при теб. Може да съм кестенявата, онази с очилцата. Виждал си я по телевизията, наясно си, че политически лидер не може да си позволява подобни фриволни нощи. И ако съм тя, ще ти кажа, че не би и копняла за нещо подобно, ако забраненият плод за нея, не беше толкова сладък. Да, за всички ни е тъй, но както има хора които по-малко обичат сладко, такива каквито по-си падат по него и направо наркомани на сладкото, така и за забранените плодове. Тя си е маниак да посяга на неща, които не бива. Затова и ако тя съм аз, ти се отдадох така. Едната от чернокосите, която беше с хваната коса, от скоро е омъжена. И е влюбена, много е влюбена. Толкова, че чак погубена. Знае, че е до глупост. Парила се е. Поредният завоевател. Все на такива помагат. Не ухажване, а обсади, по всички правила на военно – стратегическото майсторство. Тя никога не се е отдавала, тя е капитулирала. За да обикне един покорител, повече отколкото е способна всяка една от приятелките й. После мамена. Логично. Тя е робинята, знатната пленница. Принцеса превърнала се в притежание, а любовта на едно притежание не може да бъде оценена. Не, не е хлипане, просто си подсмърчам, а и да беше хлипане, не означава, че аз съм непременно тя. Но ако тя бях аз, отдала съм ти се, като на кратък миг свобода. Откраднат, защото не принадлежи на себе си.

Другата чернокоса е обикновена учителка. Намира щастие в принципното си съществуване. Отговорен човек е. Все пак трябва да дава пример, в тези толкова провалени като ценности времена. Само, че и тя е жена, при това в никакъв случай, не по-малко очарователна от своите приятелки. А те се и отнесоха, малко жестоко към нея. Отношението им си беше пренебрежително. Не пропуснаха да й напомнят, че е била най-добрата ученичка от всички тях, че са очаквали и в живота да е далеч пред тях, а то какво...Шестдесет и осем квадрата, осми етаж, повредена кола, мигрена. И ако тя съм аз, отдала съм ти се, като на сладко отмъщение, като на това което никоя от тях не е успяла, все пак да си позволи, независимо от всичко онова, което са си позволили в живота. Виж, червенокосата си е истински креватен демон. Такива като теб, дълъг ред. Нежна и свободна душа е. Самотна в дълбоката си същност. Поетеса от голямото добрутро. Половината смешни песнички, по шоупрограмите са нейни текстове, пише ги, както други попълват кръстословици. Докато си пие кафето и си яде шоколадовата паста. Изключителен метаболизъм. Не се лишава от нищо сладко, а нищо излишно не се лепи нито по дупето й, нито по корема, нито по циците й. Както за жалост слабост към мъж по сърцето й. Но тази вечер беше с приятелките си, със старите, от ученическите години. Забеляза бръчките им, забеляза, че не са щастливи, по-нещастни са дори от нея, а винаги се е имала за най-нещастната жена. Заболя я. Много я заболя. Почувства вина, като избягал каторжник, който е оставил другарите си. Точно в тази нощ би се чувствала по-виновна, ако живее в типичния си маниер. Но ако тя съм аз, отдала съм ти се...защото ми е природата.

А може да не съм никоя от тях. Някоя от сервитьорките или друга от персонала. Тази, която дори не си забелязал, но те е забелязала. Приискало й е да се забавлява, а да ти направи и този подарък. Една нощ с фантазията ти.

Сега можеш да станеш, да натиснеш ключа. Лампата да светне.

Тогава ще стане реална. Една от всички. Ще имаш истина.

Или да ме оставиш да си тръгна. И без да имаш някоя, да си получил всички.

 

25.02.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар