Скитникът - 2

Осовата линия разтваря миговете,

пред предела е прекрасна горестта,

поникнало насред асфалта цвете,

между милиони колела....

И като изоставено момиче

вдигнало за стоп ръка,

погледът на скитника привлича,

пада рязко скоростта....

И сякаш времето възпира,

сред гонене на толкоз ветрове,

преследване на кървавата диря,

водеща незнайно накъде.

Милиони километри сред химери,

милион изгубени слънца,

по толкова любови и раздели,

и принципи задраскани с черта....

И тръни в стъпалата впити,

насрещна светлина и мраз.

Оцет и вино с бъчни пити

във мрачен и във звезден час.

Преследване на истини лъстиви,

душа обречена на тях,

наивна вярваща и диво

понесла се в убийствен бяг....

Осовата линия разтваря миговете,

пред предела е прекрасна горестта,

поникнало насред асфалта цвете,

вдигнало на стоп ръка....