Бръчици

колаж: Elfi Elfida

Тъй фина

е тази резбовка,

тъй изтънчена,

сякаш не е ваяна,

сякаш не е дълбана,

а е била,

винаги е била,

и преди лицето

върху което

длетото е работило,

тъй фина е...

И крий

я с грим единствено

от завистливи погледи,

пред мен открий я,

аз ценя изкуството,

ценя и болката, насладата,

усмивките и страстите,

безсънието и въпросите,

пиянството на полети

рисковани

през себе си,

почти привършили

трагично,

на косъм от пастта

на бездната,

която често се отваря

във гръдта на живите...

и нищите,

неистово щастливите,

привикнали с горчилката

на залъка,

целунали стотици

кратки вечности,

милион желания

откъснали от пръстите

и любили

през зъби сенките

отсечени,

усмихващи се

бледо от албумите...

привикнали

със рецитала на мълчания,

дори научили до стих поемите,

пресипнали

от чести повторения,

при залези нагарчащи

в които често

жужене на хладилник, само

разкъсва ужаса

на тишината...

привикнали

с мълва и вино,

чупене

на чаши,

плочи грамофонни,

стъкла,

надежди,

мисли скъпоценни

и мостове

към по-различни

избори...

Изтрий

грима, открий

ми орнаментите...

Обичам да чета

и да разбирам,

обичам да чета

дори да не разбирам,

обичам да чета поезия...

Грима изтрий

открий ми орнаментите...

резбовката им тъй изтънчена,

сякаш е била преди лицето.

2005

Любовна и еротична лирика