За Плешивия трол и разказа "Присъдата"

Не знам, странно ли е, но когато писах разказа "Присъдата", а то беше в далечната 2005 година, от която ми се струва, че ме делят епохи, значението на думата "трол" във виртуална среда ми беше непознато.



Ни бях чул, ни бях чел нещо за тролове в този смисъл. А сърфирах усилено вече доста време. Но когато нарекох поддържащия си герой "Плешивия трол" имах в предвид точно трол от приказките.

Почти до края на 2004 злоупотребявах с алкохол. При един запой, свързан с типичните за една емоционална натура, улични екшъни, едва не бях осъден за дребно хулиганство. Размина ми се. По-сериозно сигурно щеше да е, ако не бяха ме спрели едни приятели, точно когато набирах необходимите цифри за да съобщя за бомба в залата, в която предстоеше премиера на моя книга. Много се вълнувах пред срещата с хората. Пих за кураж едно на крак, после още едно и още едно, и не знам, какво ми хрумна, но реших да проваля събитието.

Доста време мина, докато тези две събития в живота ми поулегнат и се превърнат в основа на разказа.

Главният ми герой нямаше късмета ми и беше осъден. Но без да знам колко е удачно, реших надзирателя му да носи прякора: "плешивия трол". Имах предвид социалната среда като тъмничар за една творческа натура.

Макар да си използвах като прототип, нямах в предвид точно себе си. Но в този разказ имаше нещо съдбовно. Осъден или не се срещнах отново с "плешивия трол", но вече в кибер - смисъла на думата "трол". И без да съм пипнал нищо по разказа, с времето получи като бонус, този допълнителен пласт. Защото и в този случай "трола" е отново тъмничар. И това, което описвам да прави в разказа ми и днес прави в мрежата.

И като казвам трол, трябва да изясня, че под тролове имам в предвид хейтърите, критикарите, политическите ултраси, псевдоморалистите, псевдоинтелектуалците, всякакви други вербални садисти, виртуални и не само виртуални психопати, които сеят раздори из мрежата.

Но всички имаме впечатления, всички ги знаем...а малцина познаваме.

Доста съм писал за тях. Не си заслужава дори и толкова. От разказа може да се разбере, какво влияние оказват на хората, които се намират в тяхна власт.
Макар, когато съм го писал, съм нямал това в предвид.
Ще го публикувам след малко.

23.03. 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...