Устни при разпятие

О, жадни устни на духа,

търсещи в небето любовта,

лъстиво утешение на този свят,

открихте в лозовия цвят,

където истината уморена,

във слънчеви одежди пременена,

разголила неволно своята гърда,

поднася чаша със пенливи чудеса,

и пада слънчевата дреха,

разголва се снагата крехка,

разнася се омайващ аромат,

а устните в целувки се топят,

и става алена нощта,

а чашата е в лунните бедра

и с шепот на любима откровен

излива я по изгрева смутен,

под който жадни устни на духа

ще търсят пак в небето любовта,

лъстиво утешение на този свят,

изтече лозовия цвят.

Любовна и еротична лирика