Правосъдие
1.
Те бяха в една катакомба:
дванадесет страстни жени,
всяка атомна бомба,
която безумец взриви.
Дванадесет кървави стола.
Кръстосани дълги крака.
Във тоги съдийски на
голо,
бесни ранени тела.
Кръг сред премигващи
свещи,
в средата му - той
окован,
опит от ухания тежки,
цял във пера и катран.
Със устни, от страх
посинели,
съшити със здрави конци,
оскубани и оредели,
покрити в съсирек коси.
По голата плът като змий
тънки следи от камшик,
от свойте красиви съдий
желаеше сетният миг.
Стиснали здраво бедрата,
стегнали строго коси,
тихо шептяха в сумрака
дванадесет страстни жени:
2.
-Бях гроздови зърна и
нежност,
със устни разрушавах и
градях,
крила небесни и самата
земност....
Богиня и робиня бях.
Раздираше ме с погледа
наивен,
целуваше безкрайно дълго
моите гърди,
но стана агресивен,
с юмруци ме
обезобрази....
3.
-Беше нощта, тъй самотна,
нямах дори и сълзи,
исках да свърша с живота,
от нейде се той появи.
Лъга ме десет години,
десет години ме би,
десет години обиди
и страстни, горчиви
игри....
4.
Беше тъй нежен учител,
топъл, сякаш баща,
чувствах го
ангел-хранител,
а той умърси ми плътта.
Текила с милувка е топла,
нежно ме той омаи,
опомних се влажна и гола,
цялата в слюнка,
сълзи....
5.
В офиса нова и плаха,
учи ме много неща,
веднъж ми надигна полата,
загали ме дръзка ръка.
Засмях се, по него си
падах,
харесах дори грубостта.
Знаеше, не предполагах,
че съм негова родна
сестра....
6.
-Бях бременна и чакахме
детето,
остави ме на магистралата
сама,
със сняг покрито бе полето,
а аз далече от дома.
Съзнание изгубих после
белотата,
превърна се от сняг във
дрехи на хирург,
и снежно шепнеше съдбата,
че плод не ще дочакам
друг....
7.
-Държеше ми нежно ръката,
вечеря, Вивалди, Шато
Лафит,
любехме се във колата,
бе вълшебен този миг.
Всички тайни ми изкопчи
и постигна свойта цел,
докато аз търсих обич,
службата ми бе отнел....
8.
-Отадавах му се, знаех,
че е женен,
но превръщаше ме в кукла
на конци,
дявол мръсен и перверзен,
съвсем живота ми разби.
Бях му вярна като пале,
и по неговите правила,
каквото искаше направих,
дори любов с жена....
9.
-Да избягаме далеч се
готвех
продадох дом, покъщнина,
кола,
а когато се опомних,
разбрах за другата жена.
Той е толкова чаровен,
готова съм дори да му
простя,
но все пак е отговорен
и към другата жена....
10.
-Отритната, забравена и
наранена,
самотница в далечен град,
за зряла мислех се, а бях
зелена,
тъй както пролетният парк
във който срещата ни
сладка,
завърши във един мотел,
надеждата ми беше кратка,
той приятел си довел.
11.
-Видение в утро мъгливо,
усмивка прекрасна, лъчи,
лице по момчешки красиво,
безбройни любовни стрели.
Той ме обсеби и всичко
превърши,
забравих дори и дома,
като крехко стебло ме
прекърши,
после ме хвърли в
калта....
12.
Беше парти край далечна
вила,
със приятелите свои се
напи,
сигурно и аз съм се
напила,
бих си тръгнала със
другите жени.
Бяха невъзможно груби,
с яки потни рамене,
вълци нерези, медузи,
все още бях почти
дете....
13.
-Затворено чувствено лято
във стара бутилка със
тежък печат,
с любовен роман във
ръката,
живеех във приказен свят.
Почувствах го в своята
стая,
възбуден от младост пиян,
мислех, че туй любовта е,
а той ме направи за
срам....
14.
-Виновен! Виновен!
Виновен!
-дванадесет страстни
жени,
в ръката си крехка поели
закона,
с допрени в злодея гърди.
Кинжали в ръцете им
крехки.
Шепот, напомнящ змия.
Скъсали строгите дрехи.
Последна любовна игра.
След страстна целувка
кинжала забиват
дванадесет страстни жени,
болка горчива с кръвта му
умиват
и вече са с чисти души.
Дванадесет звяра ги люто
раниха,
беше и този мъж като тях,
просто случайно него
откриха,
Няма коментари:
Публикуване на коментар