Ева


-Знаеш ли,
започна да ме дразниш!
Да, наистина сме в рая,
но желая
нещо по-различно,

може би съм романтичка
или глупава,
не зная,
ала чувствам,
че сме гости в рая,
че със твоите ръце,
няма посадено и дръвче,
а утроба е земята,
като моята в която,
ти засяваш семена,
твоя съм,
но твоя не е тя...
Нищо нямаме,
прости ми,
тук във райската градина,
може би съм празноглава романтичка,
но желая нещо, по-различно.

Тук е
вече всичко засадено,
но на изток, имало, от Едем,
място и за нашето дръвче,
честичко сънувам как расте,
плодовете му ще бъдат по-горчиви,
вятър ще ги брули и убива,
може да съм романтичка, ала тях желая,
даже да платя със Рая.

-Даже да платя със рая,
твойто щастие желая...





Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар