И сякаш порасна.
Допреди миг беше дете. Така ми изглеждаше. Едва преминала пълнолетие. И думите й бяха отнесени. Самата наивност в дъждовна нощ.
Чела беше, много. Вярваше в книгите. Може би пишеше? Знам ли, така и не разбрах.
Нищо не помня от думите й.
Когато се изсмя обаче...
Това беше смях на жена. Достатъчно зряла жена..."
Из "Кратка пиеса за любов"
Няма коментари:
Публикуване на коментар