Сега, когато пиша ръкописно, всяка буквичка е написана специално за този текст - единствена е, уникална. Няма да се повтори.
Уникална е като човек, като душа, като този миг - тя е негова следа.
И ако в този текст аз говоря и размишлявам за тази уникалност, то в другите не го правя; не размишлявам и не говоря за тази уникалност, но дълбоко в себе си я чувствам и се стремя да извадя от себе си най-красивото, понеже каквото и да направя то няма да се повтори.
Втори шанс няма да има.
Пропилявам го в мига на изживяването, а това е очарованието на самия живот.
В ръкописното писане са всичките чувства.
Стефан Кръстев, подпис (не се чете) 13 Липен (Изок) 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар