Той имаше вълчи черти


Той имаше вълчи черти

Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.

Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.

Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак засенчи луната
се питам, дали не е успял.



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...