Той имаше вълчи черти
Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.
Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.
Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак
засенчи луната
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...
Няма коментари:
Публикуване на коментар