Ездачът на вечността


Ездачът на вечността

Имаше вълчи черти
и лисича усмивка,
човешки уморени очи,
навярно магарешки вени,
и бе пил бира,
и влачеше единият крак в прахта...

и бе облечен като прошляк,
и бе прегърбен като костенурка
и имаше само
своето седло,

ездачът на Луната.



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За две млади жени, шосейка, влакове и манастир

   (24 часа - много емоционално пътуване) Влакът от София към Варна тръгва в 23:00 ч. хващам го в 01:53 от Плевен.    Слизам в Горна Оряхови...