Прераждането

Аз, който следвах ветровете,

на пътя на порива див,

аз, който щурмувах върховете

и дори победен бях отново щастлив.

Аз, който не познавах умора

и вечно бях на дълъг път,

аз, който бях като всичките хора

и чаках страшния си съд.

Сега говоря със стръковете,

едва наболи над моя гроб

и черпещи от плътта ми силите,

с които те растат в живота нов.

Аз нямам паметна плоча,

с изгравиран някой хубав стих,

и паднах, че успях да посоча,

хоризонта на сърцето си, велик.

Е, стръковете всичко ще разкажат,

за силата ми на крал и роб,

от стиха и плочата повече говорят,

защото тях дарил съм ги с живот.

Аз който жив съм и възкръсвам,

прераждайки се с всеки стрък,

отново и отново ще отблъсвам,

тез които счупиха тогава моят лък.

Пречупен бе от високи сноби

които властват още и сега,

които искат да сме роби,

хленчещи в оковите на властта.

Но моят лък не ще прогние,

пречупен е, но стрелата му лети,

сатаната, тя, не ще убие,

но тежко на нещастните му слуги.

1987