Заратустра



Аз можех от мрака тухли да направя
и с тях да издигна замък в деня

и в храм да го превърна на низките хора,
и те на колене да молят своята беда.

Аз можех и идол от тиня да извая,
да гледам с присмех как целуват мръсната му плът,
да извличам изгоди, крадейки съдбите,
и даже да храча на техния път.

Чрез символи тайни със звезди да общувам,
да превръщам във злато капчици кръв,
а после със златото да купувам душите,
да късам на живота и последната връв.

Но сънят ми предсказа, че краят е близо,
властта на нищожния съвсем не е туй,
което за някой ще рече безгранично,
гласът на нещастните призраци чуй.

Което историята с прах е покрила,
все още го пази хищният наш дух,
лъжата ново лице е открила,
запушва ушите ни със плътния свой пух.

Своето прозрение затворих в сърцето,
и тръгнах измъчен по планинският път,
открих връх самотен заживях сред орлите
и имах власт над дух, а не над плът.

1990

2 коментара:

  1. Да не те учудва липсата на коментари. В нормалните сайтове хората предимно четат и се обаждат само ако имат какво да кажат.
    Също така общуването е съвсем различно. Никой не си позволява да обижда като кръчмарски скандалджия, защото всичко се управлява от безпристрастни системи. Не е като модератори-интриганти, които толерират троловете подобно на онази кочина.
    Много коментари има само при самокоментиращите се. Преди малко видях Алекс - пак същата работа. Няколко души са се изредили с по няколко фалшиви профили и спретнали "дискусия". Много са смешни. За да се развива човек трябва да има истинска конкуренция, а не клоуни, говорещи сами със себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ли, навремето вложих много сили и в blog.bg. И ми беше приятно да чета всичко наред. С колкото време разполагам. Постепенно взех да ограничавам четенето. В много блогове изобщо престанах да влизам. Едно, че нищо не може да се вземе от тях; ни като стилистика да научиш нещо, ни да видиш интересни разсъждения, ни да се информираш. Едно, че се въртят все около едни и същи теми и се мъчат само да предизвикат съблогър, че да има повече коментари. Накрая съвсем се ограничих, защото започнаха да спамят и по иначе интересни блогове и да развалят настроението, което е създал автора с постинга си. Уверил съм се, че основна самоцел на блогъри без работа и без особен талант е трупането на коментари. Всъщност не само в blog.bg е така. И в много литературни сайтове, жалко е, но е факт. И във форумите, абсурдно е, но е факт. Явно живото общуване на много хора е недостатъчно и си търсят заместители в интернет.
    А обратната връзка: да, много е ценна, да, радостно е, че я има, да, понякога е вдъхновяваща, пробуждаща интересни разсъждения, създаваща приятелства, контакти, всичко на едно, но губи всякакъв смисъл, когато се превърне в самоцел и заради нея, един автор забравя за какво е влязъл някога в нета.
    А постепенно ще я създадем и в уордпрес и блогър. Уверих се, че възможностите са неизчерпаеми. Постоянно откривам нови и нови неща.

    ОтговорИзтриване