И отражението на цяла една реалност! Обективна, но която може да се опознае, единствено, ако се разчупи през виденията на емоцията, на търсещия ум, на отчаянието, възбудата при неосъзната обич, преди началото на авантюра или метафизично любопитство.
Алиса, която не е дете, но не е и възрастен. Алиса, която е и едното, и другото. Алиса, която не бяга в други измерения, но вижда през отблясъците им, нашата реалност. Тя е млада и трепетна, наивна понякога и натоварена с мъдрост. Тя изживява всичко, което световното тържище е извадило на показ - бутнало в носа й. Тя би била като всичките други, но е като значително по-малкото, които по-силно изживяват живота; които не претръпват в бруталните му лапи; които правят този опит, но не им се получава; които искат да разберат, за да се примирят, а разбират повече, отколкото е поносимо. Алиса, която е забавна компания на масата, с която сте си редели дълбоки мъдрости, стигащи до сладникавост, а после бързо до горчилка и отрова. Която прилича да е от модала, но не се побира в модела. Винаги я стяга, пръска обвивката. Алиса, която идеално би се вписала в най-посредствената, неформална каста - кастата на подражателните, "красивите и интелигентните", ала онова, което за някои е безобиден поведенчески модел, за нея е тежък житейски удар, след поредния експеримент, който неволно е направила със себе си, за да открие себе си. Алиса, която би обикнала всяка женска или момичешка заблуда, ако нямаше слабостта да се докосва до истината.
Откровена и освободена, тя се разлиства през подобие на "скъпо дневниче", историята й е като изповед, като психологически роман, трактовка на реалността, като пътепис предаващ света не географски, а като душевно отражение. Забавлява те. Кара те да се размислиш, но най-вече да бъдеш в компанията й...
До моментът, в който четивото се превръща в социален трилър. Удря като чук.
Няма нормален човек, който да не изпита болка. Силна болка и безсилно отчаяние. И тук четивото вече придобива друг смисъл. Без да си разлистил страниците повторно го четеш повторно. Текстът е още жив теб, виденията му са те изпълнили, но сега образите изострят черти. Липсвал е един цвят, който Деси Нико добавя точно в момента, когато трябва за да подсили всичко онова, което вече ти е казала Алиса.
И когато мислиш, че по-силно от това няма вече накъде - още един пласт. Замислен интелигентно, много от дълбоко, чрез митомана...съвсем по Умбертоековски, отраженията стават безкрай: истините също. Всяка възможност е равнопоставена с всички останали. Остава на теб как ще възприемеш четивото. Оттук насетне - автора си само ти.
И в своя живот. И на онази следваща, неизбежна среща с поредната Алиса, която е някъде около теб и създава приказката, която споделяте.
* * *
От самото начало си бях забранил любимото си забавление. Да вадя цитати и образци на това, което наричам Сила на фразата, но не издържах. От петдесета страница нагоре, грабнах химикалчето и купчината си разделители. Ще споделя само някои от тях, защото силата на фразата в тази книга е уникална:
"Мнението ми е, че табелковците се задоволяват да натъпчат цялата си оптимистична романтика в киното, за да нямат нужда от нея в този живот."
"Човек е самотен, когато не е сам в мислите си."
"Само глупаците се нуждаят от хорския цирк, за да не им бъде скучно."
"Когато спреш да се занимаваш с несъвършенството на хората, имаш време да се стремиш към собственото си съвършенство."
"С гордост обясняваше, че не лъже, защото предпочита да нарани другите с истината, отколкото да натоварва себе си с вина и помнене на лъжа."
"Човек не спира да обича. Човек започва да обича някого другиго."
"Заради хладните оръжия на чуждите души и моите очи бяха станали хладни оръжия."
"Благородното в цялата работа е без да си затваряш очите за кусурите на чуждите групи пак да ги приемаш, да не подхождаш с омраза."
(Горното е особено важно, иде реч за толерантността. Не такава, каквато ни я внушават и преподават чрез масовата култура. Толкова кратко и точно изразено, както го прави героя от книгата, другаде не съм го срещал.)
"Още преди да навършат единайсет, мечтите биват подгонени да късат смокинови листа и да крият с тях голотата си. Ето къде бъркаме! Това, че сме започнали да слагаме горнища на банските, съвсем не означава, че и мечтите ни са пораснали."
"Според мен усмивката е много по-естественото състояние на тъгата."
Няма коментари:
Публикуване на коментар