Не съм знаел какво съм губил.
Не съм и мислил, че мога да напиша куклена пиеса. Или приказка за най-малките.
Не си и спомням точно кое постави началото; как се реших да опитам, но рядко съм се забавлявал толкова, колкото работейки по "Панко Мързеланко и Мечо Хулиган".
Пишех и се смеех. Потичаха ми сълзи от смях. Бършех ги и пак пишех.
В началото мотивът беше "Стаята на приказките", инициатива на читалище "Съгласие" (Плевен), в което известно време работих и познавам добре хората.
С единият от актьорите Иван-Александър Дойчев - невероятен млад професионалист, от години работим заедно в Драматично-куклен театър "Иван Радоев", Плевен.
Знам много добре колко добър в работата и талантлив е: "Аладин", в "Серьожа е много тъп" и "Човекът от Подолск", режисирани от Васил Василев, в "Хамлет" - режисирана от Ованес Торосян, в "Антигона" режисиран от Александър Морфов. С изключение на "Антигона", който все още е игран малко, всички останали съм ги гледал по много пъти.
Все вярвах, че някога ще играе нещоq което съм написал. Не вярвах, че ще е толкова скоро и не бих допуснал, че ще е пиеса за най-малките. Но ще е едно от най-големите удоволствия в живота ми.
Още на репетицията Бате Иван и Кака Ани ме разсмяха до сълзи. И ми познат текста, но ми познат, както би ми бил познат текст, който съм чел, а не съм написал. И съм възхитен от импровизация. И се чудя аз ли съм го написал. И се радвам, както се радва автор при игра на свое произведение: радва се като дете. И се радвам като дете, детето винаги се радва като автор. И се чудя, това аз ли съм го написал.
И ми иде да ръкопляскам, но е репетиция, не му е мястото. Пък и с този гипсиран палец, няма да е кой знае какво пляскане.
Когато залата се запълни от дечурлига, малки ангелчета с усмивки до ушите и дяволите погледи; шумни, щастливи, най-истинските ценители на театъра, малко се развълнувах.
"Стаята на приказките" започва с игра с публиката, с която феята Кака Ани, "подгря" децата, бързо се надигна вълната въодушевление. Рецитира им "Мечо Скиор" на Леда Милева, а след като аплодисментите поутихнаха премина пак след кратка игра с публиката към пиесата.
И заедно с Иван-Александър, подпомагани от озвучителя Андрей Цировски, изнесоха нещо брилянтно
Сигурно трудът и вдъхновението ми са били възнаграждавани и по-щедро. Сигурно! Но аз не помня да се е случвало. Децата се смяха, вълнуваха; едно падна от стола, за щастие не се удари, но и не плака...бързаше да изтрие потеклите сълзи (докато баща му го преместваше на друго място), за да продължи да гледа комичната, приказна и приключенска история.
"Панко Мързеланко и Мечо Хулиган" е част от инициативата: "Стаята на приказките", която ще се провежда всяка първа събота от месеца. Винаги с нова куклена приказка и много изненади.
Инициативата е на Читалище "Съгласие" (Плевен).
Няма коментари:
Публикуване на коментар