„Репортажи от Платония: Ферма за
лица” е цялостен и завършен роман, също така е част от поредица, но и на едно с
всичко това е много произведения, които могат да бъдат разглеждани като
самостоятелни – кратки драматични истории, футуристични репортажи, най-вече
притчи.
Представям ви една:
„Някога съдебните заседатели са били
уважавани хора от всички браншове. Доказали се в попрището си, спечелили
доверие и извън него. Правосъдието не е било единственото им призвание.
Днес съдебният заседател е съдебен заседател и нищо друго. В масовите
представи съдебният заседател дори не е човек. И има хора, които ги полазват
тръпки само при мисълта за съдебен заседател. Защото си го представят като
странно богоподобно същество: справедливо, но и жестоко. Мрачно и мълчаливо
създание, което рязко изрича нещо, а каквото и да изрече, решава съдба. То знае
истината, която изричат хората, но не знае какво е да бъдеш човек.
И наистина почти всичко човешко му е чуждо.
Съдебният заседател притежава най-рядката дарба в
Човечеството на Платония. Иде реч за вродена дарба – много крехка дарба, която
за да се опази, трябва да се открие рано. Много, много рано. Иначе или тя
погубва притежателя си, или притежателят ѝ – нея.
Съдебните заседатели са свръхчувствителни. Те са живи
детектори на лъжата. Всеки от тях я отчита по свой уникален начин. За един
лъжата звучи като фалшива, дразнеща мелодия, друг я усеща като болка. Като
хлад, като зной, като драскане с нокти, като мрак, като усещане за самотност.
Като насилие от страна на онзи, който лъже.
Познавах съдебен заседател, който не чуваше нищо друго
освен истината. В по-голяма част от времето си беше глух.
Познавах още един, който чуваше само лъжите. И това е
човекът, който познаваше най-добре истината. Макар никога да не чу с ушите си
такава.”
„Репортажи от Платония: Ферма за лица”, Стивън Крос
Няма коментари:
Публикуване на коментар