Позитивен човек

Аз съм благ човек. Благ и позитивен. В реалността си нямам много приятели, но не съм самотник. Имам си клиенти, ценят ме. Мисля даже ме надценяват. Някои ме обожават, зная. За туй и не съм потърсил близост с никого от тях. Не искам да развалям илюзията му, може би няма друга в живота. А клиентите са ми такива - много илюзии нямат. Трезви хора са, за туй и проспериращи. И твърде рядко щастливи. Не искам да развалям и илюзиите на тези от тях, които ме смятат за боклук, за скъпо платен боклук, а те с положителност са повече. Нека си ме мислят за такъв, нали пак до мен опират. Дали и себе си презират тогава? Защо ми е да зная. Те истински ми показват колко съм полезен. Не ме харесват, а не могат без услугите ми. Всъщност не харесват свой имагинерен образ, но по-добре за мен. Ценя преди всичко способностите си, не себе си. Не ми трябва клиент да знае какъв съм и какво съм, а да иска от мен това, което мога най-добре.

Живея сам, съседите ме имат за скромен, но малко темерут. Минавам за човек на изкуството, понякога ме изпълва вдъхновение. Апартаментът ми е едностаен в малък и шумен, работнически квартал. Можех да си позволя далеч по-луксозно жилище на далеч по-шикозно място, но защо ми е дори това. Аз често пътувам. Не си и падам много по лукса. Не, че ми пречи, харесва ми даже, но не копнея особено по него.

Не си мислете, че нямам никого. Напротив. Във фейсбук имам пет хиляди приятели. Харесва ми с тях, с всеки един от тях. Следя с интерес вълненията и трепетите им. Не пропускам и снимка, която са публикували млади и стари, руси и чернокоси, плешиви, с перуки, с шапки, забрадки, с бурки, с пънкарски прически, с конски опашки, с канадски ливади. Атлетични, с кореми, мършави, дебели. В униформи и всекидневни дрехи, във вечерни рокли за десетки хиляди или нещо спретнато купено от магазин на килограм. Със свои приятели, със свои врагове, с колеги, сами. На курорти край морски брегове и планини. В магазини, в предприятия, в ресторанти, в нощни барове, в парламентарни зали и други учреждения, в музеи, зоопаркове и още къде ли не.

Харесвам ги всички. Не просто кликам върху бутона, а наистина ги харесвам и ги разглеждам ли, разглеждам.

Свободното ми време минава в разглеждане на снимки.

Пиша комплименти, пиша колко много ми харесват, искрен съм. И хората знаят, че аз съм един позитивен, много позитивен човек.

Скромен съм, защо трябва да занимавам някого със своята особа. За да покажа, че съм жив публикувам статуси с котенца и кученца, понякога някоя мъдра или смешна мисъл. Сърчица и розички, пращам усмивки на всекиго, на всекиго честитя празниците и всяко радостно събитие от живота му.

Радват се, че ми създават добро настроение, понякога ми се чудят какво толкова откривам в снимките им.

А аз просто тренирам, изчислявам ъгли във всички възможни обстановки, които ми показват. Или с други думи: полезното с приятното. От една страна разпущам, а от друга тренирам.

Да, сигурно се сетихте. Позитивен човек съм, но работя като снайперист.

За всичко са виновни робовладелците

Помните - не помните, за всичко са виновни робовладелците. Преди векове те яхнаха измисления преход и станаха феодали, после - както им е на сгода; крупни магнати и водачи на пролетарски революции. Искат да забравим бича и веригите, ама можем ли?
Хич не ги хвалете. И не ми казвайте, че и Езоп е бил роб, че и Спартак е бил роб, че всеки роб можел да изкупи свободата си и така - нататък. Не ми изтъквайте какви учени са имали. Архимедовци, галеновци, ако искате да знаете и техните крака са миришели. И да не си мислите, че ги е бивало в леглото. То без простанол (нямало е тогава, да знаете) рано им се е уголемила простатата, ставали са нощем по шестдесет и седем пъти за да уринират и не са можели да вдигнат самолета. И като споменах: самолет - даже самолети е нямало по онова време. Като са толкова големи учени, що не са направили един най-прост самолет? А ся, можем да сме прости, ама летим в небесата.
И философите им не ми хвалете, я някой от тях сгазил лука - я го осъдили на смърт. Как може такова нещо - смъртни присъди! И това, ако е човечно. И какъв ти електрически стол, каква ти газова камера - няма такива хуманни смъртни присъди. Сократ трябвало да изпие отрова, Сенека да си пререже вените. Нет человек - нет проблем.
И цензура е имало. Всички са мълчали и един не е написал във фейсбук или туитър един статус, че да излязат хората на протест и да спасят осъдените.
Да, съгласен съм: нямало е фейсбук и туитър - това какво ви говори: ами били са прости и ограничени. Само гладиаторски битки са гледали, сега за боища с кучета ревете, че и за един кльощав ловешки ягуар вдигнахте такъв шум, а тогава знаете ли колко беззащитни лъвове, че и християни са хвърляли на арената, а! Какво искате, да ги върнете на власт ли?
И най-богатите е трябвало да чакат векове наред, че да си купят далечните им правнуци една кола.
Нямало е и сухо мляко по магазините. И кисело е нямало. Е, разни хуни и българи са го правили, но то домашно производство, с непроверено качество и не по европейските стандарти, което означава потенциално опасно.
И никакви касови апарати. То така и баба знае.
Да знаете, още ни лъжат за прехода. Никакъв преход не е това - както си бяха на власт, още са си.
Те разпънаха и Христос. Срам.
Господ да слезе на земята - него ще разпънат, ама само лъжат, че са повярвали в него. То може и изобщо да го е нямало - едно селфи не са си направили на Голгота - но и да е нямало Христос, пак са го разпънали.
Защото от робовладелството по-лошо няма!
Да знаете, пръв проведох протестен митинг. Преди още Спартак да е вдигнал бунта излязох с плакат: "Празен ми е фризера, искам свобода!", но медиите тогава бяха толкова продажни, че никоя не ме отрази. Не, че и сега медиите не са техни прислужници, но това вече е друг въпрос.

Бъг във времето

Роман с оригинален сюжет. Действието се развива отзад напред, от бъдеще към минало. Причината е онова, което ще се случи, а следствието онова, което вече се е случило. Нестандартни фантастични елементи: кибер-пънк, фентъзи, алтернативна история, пътувания през времето и магически реализъм.

Изтеглете оттук

Змейова орис

Събитията предхождащи рождеството на ангела на разрушението - Далебор. Защо е било необходима гибелта над Печалните планини? Защо загиват толкова невинни хора? Какво се крие в кладенеца? Битки, магия, грехове от миналото и бъдеще в което всеки ще се бори за своята справедливост, семейство и право на живот. Дърветата ще са зверове. Чувството за дълг ще превърне от една чувствителна жена масов убиец. Суровата орис ще превърне от обикновени хора герои сражаващи се за своя Ням свят. Фентъзи - антиутопия в която ще има много фантастични елементи, които не се срещат никъде другаде. 

Изтеглете книгата оттук

Ням свят: Далебор - синът на кладенеца

"Далебор - синът на кладенеца" антиутопия и фентъзи наедно. И двата жанра са модни, но колко по-различно е от модното ще се увери всеки, който прочете книгата. 

Изтегли оттук

Убийство в социалната мрежа

Страстта във виртуалното пространство ще доведе до реални убийства. 

Изтеглете оттук

Мадам Утопия

Всъщност Мадам Утопия си е Мадам Антиутопия. Женственото начало, което технологията е превърнало в кумир и божество. Античните блянове ще престанат да бъдат мит и ще се превърнат в реалност, дори метафорите вече са материя, съвсем буквално части от нейната плът. Новела от седем части в която антиутопията е толкова, колкото поетичната проза.
Освен "Мадам Утопия" в книгата са включени и двата триптиха: "Семейство Утопия" (хумористична антиутопия) и "Фабрика Утопия" - тук вече няма хумор, а предупреждение. И философско приключение.

Изтеглете книгата оттук