Най-лесно ми беше да се заговоря с Любов, най-трудно да
поддържам разговора.
Тя имаше най-много обожатели и обожателки, отделяше ми време
когато можеше, не съм сигурен дали ме четеше винаги. Не беше сантиментална,
държеше се доста дръзко, а понякога ставаше груба до цинизъм.
До сантименталност стигаше често Еротика, тя плачеше, тя се
подмазваше, хитра актриса, расова котка, галеше се и с думи, но разстройваше.
Иначе рисуваше прекрасно, повече си падаше по пейзажи и натюрморти отколкото
тела.
Казвал й съм, че не й отива този никнейм, тогава чувството й
за хумор ставаше тънко като паяжина, докато се усетя ме оплиташе в лепкава
мрежа и висвах на някой ъгъл на стената. Мислех си я за тотално откачена. Тя
нямаше как да знае, но знаех айпи–то й. Отговаряше на айпи – то на любов и на
айпи – то на Секс. Колкото и да се различаваха, толкова си и приличаха. Това ме
накара да се усъмня и да направя проверката.
Третата беше най-добрият стратег и всъщност най-невинната.
Държеше просто на чистотата и като тяло, и като стил на
поведение, за дух няма да говорим. Вероятно, вероятно и на тази чистота
държеше.
Изреченията кратки и ясни, бързо приключваше разговор, без
излишни обяснения.
В началото тя се е ползвала с най-голяма популярност и
естествено с този никнейм, но после, после е показала, че си е доста сложно да
приемаш живота в простота. Често респектираше и мен. Единственото, което й беше
чуждо и в което си личеше, че се престарава бяха вулгаризмите. Не ги използваше
умело, явно живяла далеч от улицата, учила се да общува най-вече от книгите, а
може и да беше въпрос на характер.
За да не се мисли за много хитра и аз си направих три
никнейма, само, че тя нямаше как да засече, че пиша от един и същ компютър. В
началото си имах по един за всяка. После ги размесих, защото Любов си падаше по
Виртуалният приятел, а Виртуалният приятел беше виртуален приятел на Еротика,
тя от своя страна си падаше по Горски меланхолик, а първоначално той беше
предвиден да общува с Любов, но й го открадна бързо Секс.
Щях да получа вече разтроение на личността, каквото
предполагах, че има моята събеседница, когато изпаднах в страшно конфузна
ситуация.
Кой античен мъдрец беше казал: „И най-умният си е малко
глупав.” – чел съм го някъде из мрежата, забравил съм. Разшифровах я, детайл по
детайл, като Матрьошка я разглобявах за да стигна до дъното й.
Еротика ми призна, че не е омъжена Любов, че не е тридесет и
три, а двадесет и една годишна. От Секс научих как изглежда. Не е руса, дори е
по-тъмна от кестенява, но изглежда руса, такова впечатление прави заради
смуглата си кожа с жълтеникав нюанс. Приличала е на азиатка, с опънатите очи,
но с доста светла за азиатка коса.
Стигнах й до снимките. Не очаквах, но първа ми прати снимката
си Любов, после беше Секс и накрая Еротика. Разбира се, получиха ги трите ми
различни никнейма. Виждах една и съща жена, а отдавна не се съмнявах, че е една
и съща, когато допуснах, че са тризначки и наистина се оказаха тризначки. И
тогава осъзнах, до къде се е стигнало. Докато си мислех, че е една се увличах в
играта и неусетно се беше случило нещото. Увлякъл се бях и по трите, като по
една. Разбира се, аз можех да направя оттук нататък избор. Но страшното беше,
че и те по свой начин се бяха увлекли.
Секс вече не можеше да скрие любовта си.
Любов желанието да прави секс с мен, а Еротика по нещо и от
чувството на двете.
Всяка от тях беше ужасно ревнива към сестрите си. Това ми се
струваше най-забавната част, докато не допусках, че наистина са три. Всяка
искаше среща с мен. Опитах се да разкарам Любов, но колкото по-грубо се
отнасях, толкова повече се задълбочаваше желанието й. В началото тя просто
искаше приключение, преживяване за нощ от което можеше и да се лиши, но когато
й показах, че не го желая, тя изглежда осъзна, че ще направи всичко възможно и
невъзможно да не се лиши от това преживяване.
От Секс не можех да се откажа, защото изглежда нея обичах. Тя
си беше и най-чистосърдечната, онази която несъзнателно съм търсил из живота и
интернет, докато съм си мислел, че се забавлявам. В същото време Еротика
изживяваше тежка душевна травма, нуждаеше се от приятел, а друг не намираше.
Мислеше, че съм искрен, а аз бях възможно най-неискрения от всички от чиято
искреност за седмица се беше разочаровала.
С нея положението беше най-деликатно, готвеше и изложба,
рисуваше ежедневно и казваше, че ако не е било вдъхновението, никой не е
способен да издържи на това което прави. Малко камъче да й се изпречило,
преобръщала се каруцата. Кикотеше се, както допреди малко плачеше. Чувах все
едно гласа й, чувах все едно…сълзите й, как се стичат и кап, кап, кап…по
набъбналата гърда, а пишеше за съвсем други неща. Всяка от тях искаше среща,
държаха ме по двадесет часа пред компютъра.
И накрая в умопомрачение си признах. Да можех да стана трима,
бих го направил. Сещам се за една серия от „Приказки от криптата”, когато две
близначки си разделиха с бензиновата резачка кавалера си донжуан, предложих им
да ме направят на три. Едната плачеше, другата си смееше, третата направо си
предложи да направим оргия – това беше зъл сарказъм, но само началото на това
което последва. Направи ме на парцали и си облепи стаята с мен.
-Ще те чакам! Не разбивай и последното което си направил и
още можеш да запазиш. Решихме аз да се срещна с теб.
Не ме чакаше, чаках аз. Едно ми стана ясно. Никога няма да
разбера с кои от трите никнейма имам среща.
Дали някой изобщо е наясно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар