и лутах се без
цел и без подслон,
срещнах дъщеря на
Сатаната-
пазителка на чер
закон.
Вещица с черти на
ангел,
с гърди лишени от
душа,
красавица с морал
пропаднал,
приютила в
пазвата си змия.
Покани ме на
ритуал разгулен
и, както дирех
покрив за нощта
и склонен бях към
авантюри,
приех поканата на
таз жена.
Въведе ме през
тъмни коридори,
застлани със
скелети и гниещо месо,
накрая портата
отвори
и откри ми своето
общество.
Поклонници
наивни, алчни,
извиващи гръбнаци
кат стебла,
сношаващи се с
безгръбначни,
омаяни от месса
зла.
Сърцата им във
чашата магия
варяха се в
отровата, греха,
от които тя ми
даде да отпия,
за да се отдам и
аз на сладостта.
В отварата на
злата сила
и гущери, и
сатанинска пот,
по рецепта стара
бе сварила
еликсир за
сладостен живот.
Отварата без
отврат да погълна,
между бедрата си
като чаша тя изля,
зашепна ми да я
прегърна,
омаи ме със
магически слова.
Кошмар в реалност
затанцува,
отвратта се влюби
в сладостта,
поглед ми пиян се
залюбува,
възбуда тръпнеше
по моята уста.
Ръцете ми чужди,
отмалели,
трепереха от
желание и страст,
мислите ми -птици
отлетели,
нямаха над тялото
ми власт.
Понечих, но
ръцете ми удари
споменът за
любовта,
сладостта без
дяволски отвари
и без веригите на
сила зла.
Чашата се пръсна
на парчета,
изчезна във
зловонни димове,
чашата не бе
магьосница проклета,
чашата бе моето
сърце.
Тъй както
странствах си в Страната
и премеждия като
цветя берях,
се срещнах с една
прекрасна непозната
и в нея
истинската прелест опознах.
Напомняше за
щерката на Сатаната,
толкова красива
бе и тя,
но в гръдта си
имаше душата
и без магия
твореше чудеса...
1997
Няма коментари:
Публикуване на коментар