Планета на изгнаници - Урсула Ле Гуин



Заедно със "Светът се нарича дърбава" и "Светът на Роканон", "Планета на изгнаници" е от по-милитари книгите в Хейнския цикъл. Но ако "Светът на Роканон" е най-трогателната, то "Планета на изгнаниците" е най-романтичната.
В центъра на събитията е любовната история между местна жителка на технологично изостанала планета, жителите на които живеят още в родово-общинен строй и имат примитивни представи на вселената, типични за първобитния човек и наследник на космическа експедиция, откъсната от цивилизацията в този неприветлив свят, заради внезапно избухнала галактическа война. 
Изгнаниците са принудени да живеят в добросъседски отношения с племената и поколение след поколение да губят познанието и технологичните придобивки на напредналата си цивилизация. 
Изгнаниците и местните са от различни хуманоидни видове. Генетично несъвместими за да имат поколение. Дори местните болести са безобидни за идещите от космоса чужденци.
Но любовта е по-скоро среща на разуми и емоции, на необясними сили и извън биологията. 
Поне за двама млади представители на своите светове. 
И докато братята на местното момиче дават с юмруци урок на звездния натрапник в семейството им племето, а и крепостите на изгнаниците е застрашена от набезите на огромни скитнически орди. 
Следват схватки и батални сцени с примитивни оръжия. Приключения и героизъм. Много увлекателни, много напрегнати докато се стигне до оптимистичния, не и розов финал. 
Любовта между двама, като среща на светове. 
Много силно и много въздействащо поетично внушение. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар