"Лявата ръка на мрака" - Урсула Ле Гуин

Това е безсъмнено най-популярната книга от "Хейнския цикъл". Заедно с "Освободеният" е и най-философски натоварената. Действието се развива на далечна планета наречена Зима, а според местната класика в поезията "Лявата ръка на мрака е светлината, дясната ръка на светлината е мрака". Също тъй двойнствена е и природата на разумните й обитатели. През по-
голямата част от съществуването си те са безполови хермафродити, до назряването на кратък сексуален цикъл, в който всеки един може да бъде и мъжа, и жената. На планетата има насилие, престъпления, убийства, родови вражди и мъст, но не и войни. Войни не могат да бъдат организирани. Технологичният процес е особено бавен. Моралните казуси вплетени в легендите им остават непроменени дълги векове. Жителите на този свят са инертни, верни на традициите си и значително по-спокойни от всички същества в Хейнската система.
Каква цивилизация могат да имат? Що за свят могат да изградят? Всъщност не много различен от познатите ни. Въпреки липсата на сексуално предизвикателство и сексуални комплекси, отразяващи се на развитието на всяка друга цивилизация и тази не е в пълна хармония с природата. Зимяни се борят със суровата природа. С тежките продължителни студове. С оскъдицата. С или без сексуални комплекси отново я има борбата за власт. Репресията. Интригите. С или без сексуални комплекси отново я има подлостта и интригата. И макар на истината и лъжата на тази планета се гледа по един далеч, по-сложен начин, има ги и тях: истина и лъжа.
Главният герой е дипломат от Хейнската мисия, той трябва да осъществи контакт с местните, да подготви планетата за влизане в огромния галактически съюз, но остава откъснат от своите. Преминава през много приключения. Опознава отново предателството и приятелството. И ако често се получава от добър приятел да излезе предател, тук в преследвания като предател, открива единствения си истински приятел.
Логично е, понеже всяко новото е винаги предателство спрямо закостенелите представи на старото. Малцина са склонните на морални революции, такива са способни и на най-големи низости, но в решителни моменти да бъдат фактора без който развитието на историята е невъзможно.
Идеите в тази книга обаче са толкова много, толкова различно могат да бъдат пречупени през различния мироглед, че всеки читател ще извлече своите, най-добри за самия него изводи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...